Разлика между версии на „Фридрих Хайек“

м
м (Robot: el:Φρίντριχ Χάγιεκ is a featured article)
Според Хайек, ценовият механизъм не е съзнателно творение на човека, а по-скоро спонтанен ред; „това, което е човешко действие, но не с човешки замисъл“. Така Хайек поставя ценовия механизъм на едно равнище с [[Език (езикознание)|език]]а, например. Този начин на мислене го кара да размишлява за това, как [[мозък]]ът на човека би могъл да се пригоди към това развито поведение. В ''„Сетивният ред“'' (1952) той предлага, независимо от [[Доналд Хеб]], [[конекционизъм|конекционистката]] хипотеза, която е в основата на теорията на [[невронна мрежа|невронните мрежи]] и на значителна част от съвременната [[невропсихология]].
 
== Хайек и консерватизмаконсерватизмът ==
Получил малко признание през по-голямата част от своята кариера, Хайек привлича отново вниманието през 80-те и 90-те, когато в Съединените щати и Великобритания идват на власт десни [[неолиберализъм|неолиберални]] правителства. [[Маргарет Тачър]], министър-председател на Великобритания от 1979 г. до 1990 г., е открит привърженик на трудовете на Хайек. Малко след като става лидер на [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]], тя ''„посегна към куфара и извади една книга. Това беше ''Конституция на свободата'' от Фридрих фон Хайек. Прекъсвайки [говорителя], тя вдигна книгата, за да я видят всички. «Това»„Това“, каза строго тя, «е„е каквото вярваме»вярваме“, и тръшна книгата на масата.“''<ref>{{cite book | last = Ranelagh | first = John | year = 1991 | title = Thatcher's People: An Insider's Account of the Politics, the Power, and the Personalities. | publisher = HarperCollins | location = London}}</ref>
 
Хайек пише есе, озаглавено ''„Защо не съм консерватор“''<ref>[http://web.archive.org/20020317164528/www.geocities.com/ecocorner/intelarea/fah1.html Why I Am Not a Conservative]</ref>, включено като приложение към ''„Конституция на свободата“'', в което той критикува [[консерватизъм|консерватизма]] за неспособността му да се пригоди към променящата се действителност и да предложи позитивна политическа програма. Критиката му е насочена главно към европейския консерватизъм, който често се противопоставя на [[капитализъм|капитализма]], смятайки го за заплаха за обществената стабилност и традиционните ценности.