Пипин III: Разлика между версии

Пипин III управлява [[франки]]те от [[741]] до [[768]] г. В началото на управлението си концентрира усилията си в подобряване на отношенията с църквата, изострени от секуларизацията(одържавяване) на църковни земи след [[Concilium Germanicum]] по времето на [[Карл Мартел]] (715-741). Постигнат бил компромис, като земите, раздадени от Карл Мартел като [[бенефиции]] отново се признавали за църковни, но оставали в ръцете на [[бенефициарии]]те, които обаче били задължени да плащат на църквата данък за тях. Тези земи се наричали прекарии по кралска воля (''pracaria verbo regis''). Техните държатели (бенефициарии) продължавали да са длъжни да носят военна служба в полза на държавата, а църквата нямала право да им отнема земята без кралско разрешение.

През [[751]] г. със съгласието на [[папа]]та на събрание на франкските аристократи и на своите [[васал]]и Пипин официално е коронясан в [[Соасон]] за първия Каролингски крал на франките. Последният крал от династията на [[Меровинги]]те [[Хилдерих III]] е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папатапапа Стефан II в [[Париж]]. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против [[лангобарди|лангобардския]] крал [[Айзтулф]] (през 754 и 757 г.), когото принудил да върне на [[Папство]]то заграбените от него земи в папската област и [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]]. Победите на Пипин Къси осигуряват на Папството земите на Равена и Пентаполис през 756 г., където де факто възниква светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи като основа за техните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му [[Дар на Пипин]].