Царева ливада: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AKSKubrat (беседа | приноси)
Tsanev72 (беседа | приноси)
Ред 26:
 
Според преданиято, по времето на Цар [[Иван Асен II]] над селото около махала Нейчевци е бил летния дворец на царя. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на [[Иманярство|иманярски]] набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на [[Асеневци]]. От там е произлязло и името на днешното село — Царева ливада. Платото до селото е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района — на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин, и по-късно те често идват в Стринава почивка и лов която им е била като лятна резиденцияна. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости — Боруна, Куклата и Калето, тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни докозотелства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5-6 квадратни километра, ареалът чак до [[Трявна]] изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самото село Цареви ливади и т.н.
 
От 1906 година започва строежа на презбалканската жп линия Търново –Дряново – Трявна – Борущица – Стара Загора с отклонение за Габрово. По това време в Царева ливада се строи голяма гара, която в последствие става важен железопътен възел, което и определя по-нататъшното развитие на селото и целия регион. Контролът на строежа на жп гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на Никола Мушанов. Като общи работници по строежа на жп линията са работели много мъже и жени от района. Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи, македонци, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби”. Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души е през 1909 година в участъка Царева ливада – Габрово.
По време на строежа на двете ЖП линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен. Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички ханчета са превърнати в кръчми и гостилници. Всички свободни стаи и стаички са натъпкани с квартиранти. Хранителни продукти и напитки се продавали и на „кантони” – на открито по обектите.
Гара Царева ливада и жп линията за Габрово били открити по най-тържествен начин на 29 януари 1912 година. На тържеството присъствал и цар Фердинанд, председателят на министерския съвет Гешев, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите в Габрово с първият пътнически влак Царева ливада – Габрово. В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса.
Непрекъснатото увеличаване на трафика по Презбалканската и Габровската жп линии налага бързото разширяване на железопътната гара в Царева ливада. Тя става важен железопътен възел по 4-та главна жп линия и врата на индустриално Габрово. Първият началник гарата в Царева ливада е бил Йордан Бръчков, а най-много години като началник гара е работил Пейно Пейнов.
Ако през 1925 година по линията преминават денонощно 12 влака, през 1968 година те са вече 72, от които само до и от Габрово 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни. Товарът за Габрово достига 120 – 140 вагона на денонощие, а общо през гара Царева ливада за денонощие преминават по 540 вагона. Непрекъснато се подобрява и тягата на влаковете. До 1954 година влаковете се теглят от парни локомотиви серия 19. През 1969 година е извършена реконструкция на железния път, с което се завишава осовото натоварване до 20 тона. През 1974 година по линията преминава и първия дизелов локомотив, а от 1977 година се появяват и електровозите. 
 
През 1949 година селото е прекръстено на Върбаново в чест на комунистическия партизанин Върбан Генчев. Старото име е върнато през 90-те.