Нова Камена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q12133840 |
|||
Ред 12:
== История ==
Селището има многовековна история. По време на турското робство в него са пребивавали турски войски. Свидетелство за това са
Последните жители от турски произход на селото, са се изселили в
По
Селото беше много изостанало във всички области на живота. Единствените обществени сгради бяха тези на общината и каменното училище. В селото имаше една каменна улица и един дълбок кладенец с горчива вода. Вода за пиене се носеше от съседните села. Единствения поминък на населението беше земеделието и скотовъдството. За голяма радост селото се намираше сред огромни поляни и почти отвсякъде заобиколено с дъбови гори. Земята се обработваше с коне и волове. През 1950 г. беше образувано кооперативното стопанство с неговите положителни и отрицателни страни.
През този период в съзнанието ми изплуват няколко мили спомени. Първият от тях е, макар и само четиригодишен, срещата ми с руските войски, които бяха дошли в нашия двор с камион. Аз се разхождах между тях и те много ми се радваха. През вечерта ние им оставихме къщата си и спахме у бай Генкови.
Вторият спомен е свързан с огромния пожар в селото когато горяха няколко къщи едновременно около училището, но за съжаление не мога да си спомня годината, но много добре си спомням как хората обвиваха с мокри черги прозорците и вратите на училището да не се запали. Това още веднъж показва как нашият народ е гледал на такива светилища като училището и църквата.
Тези трудолюбиви хора само за няколко години създадоха китни добруджански ниви, лозя и градини, подмениха макар и от калени тухли и кирпич половината от старите къщи. Селото беше електрофицирано и водоснабдено.
С укрепването на стопанството селото придоби съвсем нов облик. Построено беше ново училище, народно читалище, двуетажна здравна служба, огромен парк с обелиск, по-голяма част от улиците в селото бяха асфалтирани, изникнаха десетки нови домове и стопански сгради и цехове за промишлена дейност.
Мнозина младежи от селото завършиха висше и средно образование по селско стопанство- агрономи, инженери, ветеринарни лекари и зоотехници, учители по различни дисциплини.
Наред с това обаче се допуснаха много грешки най-вече с насилственото коопериране, мегаломанията към окрупняване в околийския център, изсичане на горите и заграждането им в ловно стопанство, ликвидиране на селските мери и пасища, монокултурното селско стопанство.
Днес обаче картината е много тревожна, защото наред със стопанския упадък, страшното е в демографския срив, застаряването на населението, обезлюдявато на цели улици, почти изчезващата обич към земята (не е “бащината” в реални граници напоена с пот), липсата на евтина малогабаритна техника за семейно обработване на земята, лошо подържане на улиците и общесвените сгради. Всичко сякаш е застинало във вида си от преди няколко десетилетия и липсата на живец в душите на същите хора и техните деца.
Искам да вярвам, че това е временно явление и отново ще закипи българския дух в сърцата на моя изстрадал трудолюбив народ за да го има и утре.
Днес много наши съграждани родени в с. Нова Камена живеят и работят в различни градове и села на нашата родина. Някои от тях работят и в научната област. Един от тях е проф., двмн, Йончо Костов, публикувал над 70 научни труда из областта на радиотелеметрията, електрокардиографията и хроничния стрес при животните и др.
▲Последните жители от турски произход на селото, са се изселили в [[Турция]] през 1936 г. Освен тях през този период жители на селото са няколко семейства българи заселили се в началото на миналия век от с. [[Върбица]], Котелско и няколко румънски фамилии, принудително заселени след окупирането на Добруджа от [[Румъния]], които си заминават през 1940 г. През м. септември същата година в селото се заселват български фамилии, дошли от с. [[Камена (Окръг Тулча)|Камена]], Тулчанско, Румъния. Това са българи, избягали в [[Бесарабия]] по време на турското робство.
Проф. Йончо Костов, двмн
▲По-известни фамилии през това време са от местните на Йоневи, Пейчеви, Велчеви, Златеви, Стойчеви, и от страна на каманци Флорянови, Върбанята, Чернескови, Чакърята, баба Тонка, Зебелянови, дългия Митьо, Железови,Мишеви, Петрови, Стоянови и др.
== География ==
|