Нова Камена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q12133840
Ред 12:
 
== История ==
Селището има многовековна история. По време на турското робство в него са пребивавали турски войски. Свидетелство за това са наименованиетонаймемованието на селото “Шахинларь” и унищожените стари гробове, разположени на една огромна поляна, около два, три хектара, край селото и в центъра до големия бряст. Паметниците на гробовете бяха с различна форма от необработен камък, а една малка част от тях бяха издялани във вид на цилиндър с различнаралична височина до 1.5 метра, върху които имаше надписи и фигури.
Последните жители от турски произход на селото, са се изселили в [[Турция]] през 1936 г. Освен тях през този период жители на селото са няколко семейства българи заселили се в началото на миналия век от с. [[Върбица]], Котелско, (от които произхожда и пишещия тези редове) и няколко румънски фамилии, принудително заселени след окупирането на Добруджа от [[Румъния]], които си заминават през 1940 г. През м. септември същата година в селото се заселват български фамилии, дошли от с. [[Камена (Окръг Тулча)|Камена]]Камана, Тулчанско, Румъния. Това са българи, избягали в [[Бесарабия]] по време на турското робство.
По- известни фамилии през това време са от местните на Йоневи, Пейчеви, Велчеви, Златеви, Стойчеви, и от страна на каманци Флорянови, Узунята, Върбанята, Чернескови, Чакърята, баба Тонка, Зебелянови, дългия Митьо, Железови,Мишеви, ПетровиКабачата и най-вече Тулятя. В близост до селото се намира местността “Трите могили”, Стояновикоято може иби дрдатира от римско време.
Селото беше много изостанало във всички области на живота. Единствените обществени сгради бяха тези на общината и каменното училище. В селото имаше една каменна улица и един дълбок кладенец с горчива вода. Вода за пиене се носеше от съседните села. Единствения поминък на населението беше земеделието и скотовъдството. За голяма радост селото се намираше сред огромни поляни и почти отвсякъде заобиколено с дъбови гори. Земята се обработваше с коне и волове. През 1950 г. беше образувано кооперативното стопанство с неговите положителни и отрицателни страни.
През този период в съзнанието ми изплуват няколко мили спомени. Първият от тях е, макар и само четиригодишен, срещата ми с руските войски, които бяха дошли в нашия двор с камион. Аз се разхождах между тях и те много ми се радваха. През вечерта ние им оставихме къщата си и спахме у бай Генкови.
Вторият спомен е свързан с огромния пожар в селото когато горяха няколко къщи едновременно около училището, но за съжаление не мога да си спомня годината, но много добре си спомням как хората обвиваха с мокри черги прозорците и вратите на училището да не се запали. Това още веднъж показва как нашият народ е гледал на такива светилища като училището и църквата.
Тези трудолюбиви хора само за няколко години създадоха китни добруджански ниви, лозя и градини, подмениха макар и от калени тухли и кирпич половината от старите къщи. Селото беше електрофицирано и водоснабдено.
С укрепването на стопанството селото придоби съвсем нов облик. Построено беше ново училище, народно читалище, двуетажна здравна служба, огромен парк с обелиск, по-голяма част от улиците в селото бяха асфалтирани, изникнаха десетки нови домове и стопански сгради и цехове за промишлена дейност.
Мнозина младежи от селото завършиха висше и средно образование по селско стопанство- агрономи, инженери, ветеринарни лекари и зоотехници, учители по различни дисциплини.
Наред с това обаче се допуснаха много грешки най-вече с насилственото коопериране, мегаломанията към окрупняване в околийския център, изсичане на горите и заграждането им в ловно стопанство, ликвидиране на селските мери и пасища, монокултурното селско стопанство.
Днес обаче картината е много тревожна, защото наред със стопанския упадък, страшното е в демографския срив, застаряването на населението, обезлюдявато на цели улици, почти изчезващата обич към земята (не е “бащината” в реални граници напоена с пот), липсата на евтина малогабаритна техника за семейно обработване на земята, лошо подържане на улиците и общесвените сгради. Всичко сякаш е застинало във вида си от преди няколко десетилетия и липсата на живец в душите на същите хора и техните деца.
Искам да вярвам, че това е временно явление и отново ще закипи българския дух в сърцата на моя изстрадал трудолюбив народ за да го има и утре.
Днес много наши съграждани родени в с. Нова Камена живеят и работят в различни градове и села на нашата родина. Някои от тях работят и в научната област. Един от тях е проф., двмн, Йончо Костов, публикувал над 70 научни труда из областта на радиотелеметрията, електрокардиографията и хроничния стрес при животните и др.
 
Последните жители от турски произход на селото, са се изселили в [[Турция]] през 1936 г. Освен тях през този период жители на селото са няколко семейства българи заселили се в началото на миналия век от с. [[Върбица]], Котелско и няколко румънски фамилии, принудително заселени след окупирането на Добруджа от [[Румъния]], които си заминават през 1940 г. През м. септември същата година в селото се заселват български фамилии, дошли от с. [[Камена (Окръг Тулча)|Камена]], Тулчанско, Румъния. Това са българи, избягали в [[Бесарабия]] по време на турското робство.
 
Проф. Йончо Костов, двмн
По-известни фамилии през това време са от местните на Йоневи, Пейчеви, Велчеви, Златеви, Стойчеви, и от страна на каманци Флорянови, Върбанята, Чернескови, Чакърята, баба Тонка, Зебелянови, дългия Митьо, Железови,Мишеви, Петрови, Стоянови и др.
 
В близост до селото се намира местността “Трите могили”, която вероятно датира от римско време.
 
== География ==