Хета (буква): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 41 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q185354.
Редакция без резюме
Ред 8:
Буквата продължава да се използва с функцията си на съгласна в диалектите, все още запазили звука /h/, включително [[Атина]] до около 500 г. сл. Хр. Също като гласната ита, хета приема различни видове облик в съответните местни разновидности на азбуката, измежду които някои примери са: подобната на квадратна цифра „8“, наподобяваща финикийската ([[File:Greek Eta archaic.svg|inline|x16px]]); приличащата на обикновен квадрат ([[File:Greek Eta square.svg|inline|x16px]]); пресеченият квадрат ([[File:Greek Eta cross.svg|inline|x16px]]); форми с две водоравни ([[File:Greek Eta 2-bars.svg|inline|x16px]][[File:Greek Eta square-2-bars.svg|inline|x16px]]) или диагонални черти ([[File:Greek Eta diagonal.svg|x16px]][[File:Greek Eta diagonal-2-bars.svg|x16px]])<ref name="jeffery">{{cite book|last=Jeffery|first=Lilian H.|title=The local scripts of archaic Greece|place=Oxford|publisher=Clarendon|year=1961}}</ref><ref>''Poinikastas'' Epigraphic Archive [http://poinikastas.csad.ox.ac.uk/browseGlyphs.shtml]</ref>
 
С възприемането от все повече диалекти на новата йонийска гласна ита, въпросните говори се изправят пред проблема с разграничаването между тяхната стара съгласна /h/ и новата гласна /ɛː/. Някои диалекти, включаявключително и класическия [[Атически диалект|атически]], просто пропускат отбелязването на звука /h/. На други места (например [[Родос]]), знакът се използва с две функции.<ref>Jeffery 1961: 345</ref> Други полагат началото на разграничение между знаците, използвайки затворения квадрат ([[File:Greek Eta archaic.svg|inline|x16px]]) за /h/ и отворено H за гласния звук. В южноиталианските колонии [[Хераклея]] и [[Таранто]] е изобретен нововъведенчески знак за /h/, съставен от една отвесна черта и сочеща надясно водоравна чертица, подобен на половин H ([[File:Greek Eta tack.svg|inline|x16px]]). От този знак по-късно произлиза и т.нар. [[дасия]] или тежко придихание (δᾰσύ πνεῦμα; spiritus asper) — диакритически знак, който възвръща отбелязването на стария звук /h/ в стандартизирания политонически правопис на гръцкия език.
 
По времето на [[Римска империя|римския император]] [[Клавдий]] (средата на I<sup>-ви</sup> в. сл. Хр.), латинският език за кратко възобновява употребата на буквата [[File:Greek Eta tack.svg|inline|x16px]], бидейки една от т.нар. [[Клавдиеви букви]] ([[File:Claudian_letters.svg|21px]]). В този промеждутък от време буквата се използва за обозначаване на краткия затворен гласен звук ''sonus medius'' между ''и'' и ''у'' (optimus/optumus).