Сръбска кампания (Първа световна война): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м. |
Редакция без резюме |
||
Ред 80:
На емблематичното Косово поле в края на 1915 година се разиграва финалния етюд на Сръбската кампания. Тази последна битка на сръбска територия до сключването на Солунското примирие има за сърбите освен решителен, но и дълбоко [[символ]]ично-[[мит]]ологичен характер - виж [[Косовски мит]].
По стечение на обстоятелствата в хода на Сръбската кампания, в края на 1915 г. на Косово поле се струпват срещу българската армия всички оцелели в хода на боевете сръбски части. Косовската операция започва за Първа и [[Втора българска армия]] на 23 октомври след превземането на Ниш чрез форсиране на река Морава. Главния удар е насочен по направлението [[Прокупле]]-[[Прищина]]. Срещу [[Шопска дивизия|Шопската дивизия]] (която единствена успява да форсира реката, тъй като 6-та и 9-та български дивизии нямат [[понтонен мост|понтонни мостове]]) са хвърлени повече от 100 хил. сръбски щика. Въпреки напора и с цената на огромни жертви, шопската дивизия удържа плацдарма, докато българското командване не се решава да даде заповед за преминаване на реката и от другите две дивизии. Междувременно е привлечена в подкрепа на операцията и 8-а дивизия. Сръбските части започват отстъпление, което след български контраудар преминава в бягство. По време на отстъплението от юг през Качанишкия проход в Косово поле нахлуват други български войски. Сръбската част от 150 хил. групировка оставена да покрива отстъплението към [[Адриатика]] на другата 200 хил. групировка разбира, че положението ѝ е безнадеждно и започва масово да се предава. В 14,30 h на [[10 ноември]], [[Втори конен полк]] на Девета плевенска дивизия превзема столицата на Косово Прищина, пленявайки сръбско военно имущество,
Основната 200 хилядна сръбска групировка започва оттегляне чрез [[ариегард]]ни боеве през [[Албански Алпи|Албанските Алпи]] към [[Драч]] на Адриатика при зимни условия. Сражавайки се с албански бунтовници в планините, начело със сръбския крал до Драч достигат едва 110 хил. души и то благодарение на австро-унгарското забавено настъпление през [[Черна гора]] по адриатическото [[крайбрежие]]. След като българското командване разбира за силната сръбска съпротива на австро-унгарското настъпление по адриатическото крабрежие, в преследване на отстъпващата сръбска групировка през албанските планинини са изпратени от Прищина към [[Призрен]] [[Трета дивизия]], [[Конна дивизия|Коннната дивизия]] и една бригада от 8-а дивизия.
| |||