Бачо Киро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{друго значение|революционера от Априлското въстание|пещерата със същото име|Бачо Киро (пещера)}}
{{Биография инфо |
| име=Бачо Киро |
| портрет=Bacho Kiro.png |
| описание=български учител, книжовник, историк, читалищен деец, фолклорист и революционернационалреволюционер |
| наставка= |
| роден-дата=[[7 юли]] [[1835]] г.|
| роден-място=[[Бяла черква]], днес [[БългарияОсманска империя]] |
| починал-дата=[[28 май]] [[1876]] г.|
| починал-място=[[Търново]], днес [[БългарияОсманска империя]]
| починал-години=40
}}
'''Киро Петров Занев''', по-известен само като '''(Бачо Киро)''', е [[България|български]] [[учител]], [[книжовник]], [[историк]], [[читалище]]н деец и [[фолклор]]ист. УчастваУчастник в българското националнореволюционнотонационалнореволюционно движение.
 
==Биография==
Роден е на [[7 юли]] [[1835]] г. в с. [[БялаГорни черква]]Турчета [[(стародн. имеБяла - Горни Турчетачерква)]], Търновско в семейството на селския говедар - Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и малкия Киро трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През [[1847]] г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в [[Батошевски манастир|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо. След [[1852]] г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През [[1857]] г. се завръща в Горни турчета, където преподава до смъртта си през [[1876]] г., с изключение на [[1871]] г.
 
След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През 1857 г. се завръща в с. Горни турчета, където преподава до смъртта си през 1876 г. (с прекъсване през 1871 г.).
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, Рибния буквар, работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През [[1869]] г. учредява първото селско читалище в България - ''"Селска любов"''. През [[1870]] г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между [[1870]] и [[1871]] г. е дописник на вестник ''"Македония"''. През [[1864]] г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика [[Григориос Катрис|Григорий]].
 
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, Рибнияи буквар,„Рибния буквар“. работиРаботи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През [[1869]] г. учредява първото селско читалище в България - ''"Селска любов"''. През [[1870]] г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между [[1870]] и [[1871]] г. е дописник на вестник ''"Македония"''. През [[1864]] г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика [[Григориос Катрис|Григорий]].
В тайните на освободителното дело го посветил отец [[Матей Преображенски]]. Чрез него той се запознал с ред видни дейци на Вътрешната революционна организация като [[Христо Иванов-Големия]]. Когато през февруари [[1872]] г. в Бяла черква пристига помощникът на [[Васил Левски]], [[Ангел Кънчев]], придружен от отец Матей, в селото бил основан местен таен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
 
През 1869 г. учредява първото селско читалище в България - „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870-1871 г. е дописник на вестник „Македония“. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика [[Григориос Катрис|Григорий]].
След решението на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]] за въстание в България през пролетта на [[1876]] г. Бачо Киро успял с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци, които отвел до сборния пункт в с. [[Мусина]], където се сформирала по-голяма чета под общата команда на легендарния [[поп Харитон]] Халачев. Бачо Киро бил избран за член на щаба й. Взел участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
 
В тайните на освободителното дело го посвещава отец [[Матей Преображенски]]. Чрез него се запознва с ред видни дейци на [[ВРО]]. Близйк приятел на [[Христо Иванов-Големия]]. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са [[Ангел Кънчев]] и отец Матей Преображенски.
 
След решението на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]] за въстание в България през пролетта на [[1876]] г. Бачо Киро успялуспява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци, които отвел. доВ сборния пункт в с. [[Мусина]], където сее сформираласформирана по-голяма чета под общата команда на легендарния [[поп Харитон]] Халачев. Бачо Киро биле избран за член на щаба й. ВзелВзема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
 
Откаран е в [[Търново]], където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей направил опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случило нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:
Line 34 ⟶ 38:
''Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)''
 
''въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)"''
 
Обесен е на [[28 май]] [[1876]] г. в Търново. Заедно с него на бесилото увисва и Иван Панов Семерджиев.
 
Обесен е заедно с [[Иван Семерджиев]] на 28 май 1876 г. в Търново.
==Творчество==
Приживе издава три книги: ''"Описание„Описание на село Горни Турчета"''Турчета“ (1870), пътеписите ''"Пътуванието„Пътуванието на Бача Кира"''Кира“ (1873), ''"Второто„Второто пътувание на Бача Кира"''Кира“ (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата ''"Пруско„Пруско-френската война"''война“), историографски и фолклористични изследвания - летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), ''"Софийското„Софийското приключение"''приключение“ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. СъбралСъбира множество фолклорни материали, част от които изпраща на П.[[Петко Р.Славейков]] Славейков в Цариград.
 
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.