Иларион Макариополски: Разлика между версии

Иларион Макариополски е роден през [[1812]] г. в [[Елена (град)|Елена]] като ''Стоян Стоянов Михайловски''. Брат е на [[Никола Михайловски]]. Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, като един от учителите му е видният борец за [[църковна независимост]] [[Андрей Робовски]], а по-късно бива пратен в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] ([[1832]]), където полага грижи за заточения там [[Неофит Бозвели]]. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител [[Теофилос Каирис]] остров [[Андрос]], където негов съученик е [[Стоян Чомаков]]. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на [[Георги Сава Раковски]]. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружестодружество. От [[1844]] г. ръководи в [[Цариград]], заедно с [[Неофит Бозвели]], църковно-националната борба. През [[1845]]–[[1850]] г., в резултат на натиск, оказан от [[Русия|руски]] дипломати върху правителството, е заточен в [[Света гора]]. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен [[Андрей Муравьов]]. След завръщането си в [[Цариград]] разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на [[Търновска епархия|Търновската епархия]] против тамошния гръцки владика. След [[Кримската война]] (1853-1856) обнародването на [[Хатихумаюн]]а донесло нови надежди на българите. Първа победа спечелва Иларион, който по молба на българската община е ръкоположен за епископ на българската църква в Цариград. Тогава той получава титлата Макариополски. Ръкополагането му за [[епископ]] му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред [[Високата порта]]. През 1859 г. участва в разтурянето на [[Опит за уния в Кукуш|унията в Кукуш]].