Разлика между версии на „Арабаконашки обир“

Арабаканашкия обир е организиран от Частните революционни комитетити на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] в Орхание (днес [[Ботевград]]), [[Тетевен]], [[Правец]] и [[Етрополе]]. Инициативата за обира принадлежи на [[Димитър Общи]], тетевенския чорбаджия и член на частния комитет хаджи [[Станьо Врабевски]] и [[Петко Милев (Страшникът)]]. Целта е набавяне на парични средства.

В ръцете на съзаклятниците попадат 125&nbsp;000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощника на [[Васил Левски]] и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София-[[Димитър Общи]]. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).<ref>Заимов С., Миналото, С., 1983, с. 148,153</ref>

Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на ВРО. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]], [[Орхание]], [[Ловеч]], [[Тетевен]] и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – -Димитър Общи. Султана назначава [[Софийска извънредна следствена комисия]], която да разследва ВРО. По време на разпитите, Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на [[Велики сили|Великите сили]]. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в [[Къкринското ханче]].