Иларион Драгостинов: Разлика между версии

'''Иларион Иванов Драгостинов''' ('''Арбанасчето''') е роден към 1852 г. в село [[Арбанаси]], Търновско. Той е второто дете в семейството на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от [[Елена]], женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на [[гръцки език]] в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, той от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението. През [[1868]] г. завършва успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което усвоил добре [[френски език|френски]] и [[турски език]], а по-късно също [[румънски|румънски]], [[немски език|немски]] и [[италиански език|италиански]].▼

Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с [[Цариград]], [[Виена]], [[Букурещ]], [[Галац]], [[Одеса]], [[Гюргево]] и с градове от българските земи. Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През [[1871]] г. той е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с [[Никола Обретенов]], [[Тодор Кърджиев]], Р. Иванов, [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]]. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, Иларион Драгостинов напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно [[Дунав]], самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по [[телеграф]]а и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на [[БРЦК]].▼

Две години по-късно комитетът го изпраща в [[Шумен]] със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на [[Панайот Волов]]. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за [[въстание]], пламнали през септември 1875 г. в [[Стара Загора]], в с. Черна гора, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание. На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център [[Сливен]] - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от [[Васил Левски]].▼

{{цитат|Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се…}}▼

С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, той преминава в България. На 21 март е в [[Свищов]]. Прощава се с близките си в Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена прехвърля [[Балкан]]а на юг. В село [[Кортен]] той полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и [[Георги Обретенов]].▼

С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 1875 г. Сливенски комитет, да укрепят организацията като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Иларион Драгостинов заминава за [[Ямбол]] и се среща с [[Георги Дражев]]. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. В прокламацията си от 4 април 1876 г. той пише:▼

{{цитат|Днес е най-сгодния случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си…}}▼

Прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в IV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието обаче турската власт извършва редица арести и само най-смелите последват Драгостинов и Обретенов. На 3 май през нощта малката чета излиза от града и поема към Балкана.▼

На 10 май при сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.▼