Подводник № 18: Разлика между версии

|28,10 м.m

|3,15 м.m

|3,03 м.m

|3910 литраL

|9,5 литраL/часh при скорост 5,32 възлавъзела

|Daimler дизелов мотор Daimler с мощност 44kW44 kW (60 к.с.) и макс. 550 оборота в минута

|6,5 възлавъзела

| 46 сек.s за дълбочина 9 м.m

|50 м.m

* два торпедни носови подводни апарата за 450 ммmm торпеда от тип C03. Oбщ запас от 2 торпеда преманентно заредени ев торпедните апарати;

Оригиналното име на подводницата е "SM UB 8" ("UB-8"). Тя принадлежи към типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I, според обозначениятаозначенията в германския военно-морскивоенноморски флот. Произведена е в пероида ноември 1914 - март [[1915]] годинаг. в град [[Кил (град)|Кил]]. [[Германия]], където е пусната пробно на вода. На 20. март 1915 годинаг. е направен протокол за пускането ѝ в експлоатация. След това е разглобена на три част ичасти е транспортирана по железницата в [[Австро-Унгария|Австро-унгарското]] пристанище [[Пула (град в Хърватия)|ПолаПула]]. Там отново са нитовани трите отсека и подводницата е пусната окончателно на вода.

През 1915 годинаг. след българско искане германското Морско министерство решава да предостави на българската страна една от действащите в [[Черно море]] подводници. Бойният флаг на Подводник № 18, както е заведена подводницата в българските щатове подводницата, е вдигнат на 25 май 1916 годинаг. Нейна постоянна флотска база е пристанището на двореца [[Евксиноград]]. По време на първото ѝ учебно-демонстрационно плаване из Варненския залив и потапянето ѝ, на борда присъстват князете [[Борис III|Борис Търновски]] и [[Кирил Преславски]].

В началото на своя боен път подводницата служи в немската „Константинополска полуфлотилия подводници“, базирана в [[Цариград]], чието предназначение е борба срещу руския флот. От септември 1915 година UB-8 е на база във [[Варна]] (Евксиноград), заедно с UB-7. По време на руската бомбардировка над Варна на [[14 октомври]] [[1915]] година двете немски подводници атакуват руската флота, като я принуждават да прекрати нападението и да се оттегли<ref>Вълканов, Вълкан. Ударът на Руския черноморски флот върху Варна на 14 октомври 1915 година, Военноисторически сборник, година LXVII, кн. 4, юли-август 1998, с. 61.</ref>.

След зачисляването на Подводник № 18 в състава на българския военно-морскивоенноморски флот неговите постоянни маршрути са: Варна - [[Калиакра]] и обратно, Варна - Калиакра - [[Мангалия]] - [[Кюстенджа]] и обратно, Варна - [[Бургас]] - [[Созопол]] и обратно. На 6 септември 1916 година Подводник № 18 се промъква през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане среща в надводно положение две руски подводници и се приготвя за атака, но противникът успява да се изплъзне, като използва по-голямата си скорост.