Моторна яхта: Разлика между версии

Моторната [[яхта]] е малък плавателен съд, който се задвижва от двигател. Двигателят й е сравнително мощен, за да осигури достатъчна скорост на движение (поне 10 възлавъзела). Като всяка яхта, тя трябва да бъде изящна и удобна за управление.

Според размерите си яхтите се делят на малки и големи, като основен размер при оценката е дължината. Класификацията не е строго установена, но категорично за малки се смятат яхти с дължина до 10 мm, а за големи – по-дълги от 20 мm.

- ''яхта за спокойно плаване'', която развива скорост до 15 възлавъзела (28 км.чkm/h). Предпочитана е по речните и езерни маршрути. Има скромни, но приемливи битови условия и може да осигури престой на пътниците до няколко денонощия.

- ''бързоходна яхта'', често от глисиращ тип, достигаща скорост 30 възлавъзела (55 км чkm/h). Притежава един или два мощни бързооборотни двигателя. Бързото движение, съчетано с ефектни виражи, я правят източник на емоции.

Големите моторни яхти са с дължина над 20 мm и имат всички технически качества и устройства, каквито има на на пътнически кораби. Корпусът им най-често се изработва от стомана. Могат да превозват 10 и повече пътници. Обслужват се от постоянен екипаж от професионални моряци, притежаващи съответните правоспособности.

Тези яхти са предназначени за по-продължително плаване, един от вариантите е круиз по избрани морски курорти. За тази цел яхтите имат необходимата здравина, удобства за пътниците, запаси от храна и гориво, както и напълно развито навигационно обзавеждане. Скоростта на продължителното плаване е обикновено около 20 възлавъзела.

Яхтата играе важна роля в оформянето на престижа на своя собственик. Показателно е, че до XVII век яхти е имало само в Холандия и те са били малки бързоходни ветроходни кораби. Едва когато английският монарх Чарлз II избира да се прибере от Холандия в родината си на борда на една яхта, богаташите в Англия – и след това по света – научават що е яхта и започват да си купуват и поръчват яхти. Скоро става неписано правило монархът да има официална яхта и да поканва на плаване високите си гости. През XIX век постепенно престижните яхти стават моторни. Дори Фердинанд поискал най-престижния кораб на България – крайцерът “Надежда” да бъде така устроен, че да играе и ролята на царска яхта. През 1916г1916 г. руският император [[Николай II]] и немският каймер [[Вилхелм II]] подписват договор на борда на руската императорска яхта. През 60-те години на XX век милиардерът [[Аристотел Онасис]] поразява светските кръгове с разкоша на своята яхта и с отбраното общество, което е избрал да се радва на живота на борда йѝ. Неговият пример е последван от редица богаташи, които се съревновават в разкоша и красотата на своите големи яхти. Дори в кризисни години, като 2009-2012 г., броят на поръчаните нови яхти не намалява, а цената на най-скъпите екземпляри расте. През 2011 г. във вестниците се появи съобщение за поръчана луксозна яхта с дължина 160 м.m на цена 400 млн. евро.