Уикипедия

Теософия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3:
:''За Теософското общество, виж [[Теософско общество]].''
 
'''Теосо́фия''' ({{lang-grc|θεοσοφία}} — „божествена мъдрост“) — [[синкретизъм|синкретично]] религиозно-мистическо учение.<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/relig/762 Теософия], Словари и энциклопедии на Академике {{ref-ru}}</ref> В широк смисъл теософията е религиозно мистическо богопознание, съществувало още от дълбока древност, в тесен смисъл — учение на [[Елена Блаватска]] и нейните последователи<ref>[http://www.yro.narod.ru/bibliotheca/teosophy/teosof_slovar1.htm Теософия]. - В: ''Краткий философский словарь'' / А.П. Алексеев, Г.Г. Васильев и др. Под ред. А.П. Алексеева. 2-е изд. М.: ТК Велби, Изд-во Проспект, 2004. {{ref-ru}}</ref>.
 
Думата била използвана през деветнайсти век от [[Елена Блаватска|Елена Петровна Блаватска]] за обозначаване на нейната религиозно-познавателна и философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка [[религия]] съдържа само част от [[истина]]та. Теософските учения съществуват от [[античност]]та и са отчасти свързани с [[аскетизъм|аскетизма]], [[мистика]]та, [[астрология]]та, [[езотерика]]та и [[окултизъм|окултизма]].
 
[[Философ]]и като [[Емануел Сведенборг]]<ref>[[Вера Ганчева]], [http://liternet.bg/publish19/v_gancheva/e_svedenborg.htm Емануел Сведенборг - емпирик и мистик], Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)</ref> и [[Якоб Бьоме]]<ref>[http://americanheritage.yourdictionary.com/bohme American Heritage Dictionary of the English Language, 4th edition (2010): Böhme]</ref><ref>[http://slovari.yandex.ru/%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%95%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD/%D0%91%D0%B5%D0%BC%D0%B5/ Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1907-1909): Беме, Якоб]</ref><ref>[http://www.terme.ru/dictionary/181/word/beme-ili-bem-jakob-iakov-1575-1624 А.Грицанов, Т.Румянцева, М.Можейко. История Философии: Энциклопедия (2002): БЕМЕ или Бем Якоб (Иаков)]</ref> <ref>Бьоме, Я. (2012). ''Шестте аспекта на теософията.'' София: „Фрувег - ПЗП“. ISBN 9789548245111</ref> <ref>Бердяев, Н. (2006). ''Философия на свободния дух.'' София: Захарий Стоянов, ISBN 954739620X</ref> са считани за теософи, като последният често е наричан баща на модерната теософия<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/theosophy Merriam-Webster Dictionary: theosophy]</ref>. Заедно с [[Хенри Стил Олкот]], Уилям Куон Джъдж, и други Блаватска основала през 1875 [[Теософско Общество|Теософското Обществообщество]]. Това общество се разцепило на различни организации, някои от които не употребяват вече термина „теософия“.
 
Оксфордският речник описва теософията като „всякакви възможни философии, занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/[[интуиция]] (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения, следващи [[индуизъм|индуистки]] и [[будизъм|будистки]] учения, както и стремеж към всемирно братство“. Теософията на Блаватска обаче не се причислява към тази дефиниция, тъй като тя е не-теистична. (Което е спорно вероятно защото не е ориентирана към методи и не представлява метод за получаване на знания за Бога. В този смисъл теософията на Блаватска можем да разглеждаме като продукт на личното и&#768; Богопознание).
Ред 13:
Привържениците на теософията твърдят, че „истината“ е тази, която създава основите на всички религии. Заявяват, че теософията представя съвременния облик на Санатана Дхарма, „безкрайната истина“, като правилна религия.
 
Девизът на първоначалното общество е: „Няма религия по-високо от истината“ (Satyat nasti paro dharmah)<ref>„Тайната доктрина“, Астрала, 2005 ISBN 9545620161</ref>.
 
== Трите цели ==
Трите цели, с които трябва да се съгласи всеки желаещ да се присъедини към Теософското Обществообщество (в гр. [[Адяр]], Индия), са:
* Да формира ядрото на всемирното братство на човечеството без да разграничава раса, вероизповедание, пол, класа или цвят.
* Да подкрепя сравнителното изучаване на религия, философия и наука.
Ред 26:
 
=== Човешката Душа е безсмъртна ===
Теософите приемат, че всички човешки същества притежават безсмъртен „Аз“! Според теософа епископ [[Чарлз Ледбитър]]: „Когато разберем,че животът е безкраен, виждаме нещата в истинските им съотношения. Смъртта вече не е страшният цар на ужаса, а светъл ангел на развитието.“ <ref>Виж „Тайната доктрина“, от Ч. Ледбитър, изд. „Библиотека 5ф“,стр. 13.</ref>
 
=== Прераждането е всеобщо ===
Ред 51:
== Кратка история на Теософията ==
=== Произход ===
Теософите свързват произхода на теософията със всеобщата жажда за духовни знания, съществуваща във всички култури. Намерени са следи в [[Индия]] като непрекъсната верига от събития, но съществуват и в древна [[Гърция]], както и в запискитесъчиненията на [[Платон]] ([[427]]-[[347]]), [[Плотин]] ([[204]]-[[270]]) и други [[Неоплатонизъм|нео-платонисти]], както и [[Якоб Бьоме]] ([[1575]]-[[1624]]). Ето и някои цитати:
 
: ''...ние сме затворени в тялото, като стрида в своята черупка''.
: &mdash; TheСократ Socratesспоред ofдиалога Plato,на Платон ''PhaedrusФедър''
 
: ''За философа тялото е "смущаващ елемент, забавящ духа в събирането на знания..."''
 
: ''...какво е очистване ако не...освобождаване на духа от оковите на тялото?''
: &mdash; TheСократ Socratesспоред ofдиалога Plato,на Платон ''PhaedoФедон''
 
=== Теософското общество ===
{{основна|Теософско общество}}
[[Файл:Emb logo.gif|thumb|190px|right|Емблема на Международното Теософско общество.]]
Модерният теософски [[езотеризъм]] обаче започва от [[Елена Блаватска]] ([[1831]]-[[1891]]) („често наричана „Мадам Блаватска“). През [[1875]] г. тя основава Теософското общество в град [[Ню Йорк]] заедно с [[Хенри Стил Олкот]], който е правителствен следовател, [[адвокат]] и [[писател]]. Мадам Блаватска е световен пътешественик, като накрая се установява в [[Индия]], където заедно с Олкот премества централата на Обществото. Нейната първа основна книга, ''[[Разбулената Изида]]'' (1877), представя елементи главно от окултната мъдрост на западната езотерична традиция и се основава на нейните впечатления от множеството и&#768; пътешествия из Азия, Европа и Средния Изток. Нейната втора основна книга, ''[[Тайната доктрина]]'' (1888), представлява коментар върху ''[[Книгата на Дзиан]]'' и е основана на възгледите на езотеричния [[будизъм]] и [[индуизъм]]. Тези творби стават основните стълбове на теософското движение, заедно с ''[[Писмата на Махатма]]'', по общо мнение произхождащи от високо еволюирали хора, направляващи Блаватска и Теософското Обществообщество.
 
След смъртта на Блаватска през [[1891]] г., настъпват серия разколи в Теософското общество и се появяват няколко негови разклонения. [[Ани Безант]] става лидер на обществото в Адяр, Индия, а [[Уилиям Куон Джъдж]] оглавява американския клон на Теософското общество в Ню Йорк, който по-късно е пренесен в Пойнт Лома ([[Калифорния]]), [[Ковина]] и [[Пасадена]] (Калифорния), предвождани съответно от: [[Катерин Тинглей]], [[Готфрид де Пурукер]], [[Артър Л. Конгер]], [[Джеимс А. Лонг]], [[Грейс Ф. Кноч]] и през март 2006 [[Рандел Ц. Гриб]]. Известният писател [[Талбот Мънди]], автор на [[Криминале]] (pulp fiction), става член на групата в Пойнт Лома и пише по темата много статии за своя вестник. Друга една международна теософска организация, "Обединена Ложа на Теософите", е основана от [[Роберт Кросби]]. Той пристига в Пойнт Лома през 1900 г., за да помогне на Катерин Тинглей, напуснал през 1904 г., и основава свое общество през 1909 г..
 
[[Рудолф Щайнер]] основава успешен клон на Теософското общество Адяр в Германия. Той се фокусира върху западния езотеричен път, включващ влиянието на християнството и естествените науки, което довежда до напрежение в отношенията му с [[Ани Безант]]. Той притежава вече основано собствено [[Антропософско Обществообщество]] един месец преди да откаже членство в Германския клон на членове от "Ордена на Звездата на Изтока", противопоставяйки се на теософския принцип за достъп на членове от всички религиозни убеждения. Множеството немскоговорещи теософи, както и някои други, се присъединяват към новото Щайнерово общество. (По-късно Щайнер става известен и чрез своите идеи за възпитанието, което довежда до създаването на международна мрежа от "Щайнерови училища".)
 
В северен Лондон се отделя друга група отломък, за да образува ложата Палмърс Грийн, предвождана от окултиста, колониален пътешественик [[Томас Нюмарк-Джонс]]. След смъртта на Уилям Куон Джъдж се появявяпоявява друго общество - [[Обединена Ложаложа на Теософитетеософите]], не притежаващонепритежаващо лидер след Джъдж. Днес то е с адрес [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]].
 
Други организации, основани върху теософските науки, включват [[The Lucis Trust]], [[Share International]], [[Агни Йога]], Мост към Свободата, Най-висшият Фар / [[Church Universal and Triumphant]], и Храмът на Присъствието.
 
=== Влияния ===
Първоначалното ТеософскоТеософското общество ([[Адяр]]), през [[1920]]-те години, пов времеепохата на най-многобройните си членове и активност, ималоима около 7&nbsp;000 члена в [[Съединени американски щати|САЩ]].[http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m2298/is_2_17/ai_61551810/pg_2] Най-големият — Индийският клон на Теософското общество наброявал някога над 20&nbsp;000 члена, понастоящем се е редуцирал до около 10&nbsp;000.
 
== В България ==
Ред 86:
 
== Източници ==
* [[Богомил Райнов]]. ''Тайното учение'', ИК „Христо Ботев“, 2003 ISBN 55042
<references/>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Теософия“.