{{цитат|Дзанам и я сум бугарин, майка ми е бугарка, и нема да боравим на манастирот.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 9.</ref>}}
Гавриил покровителства развитието на българската книжовност и в 1836 година не се противопоставя на новооткритото българско общинско училище. След [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския Хатишерифхатишериф]], който облекчава положението на църквата, Гавриил съдейства за издигането в 1834 - 1835 година на нова катедрална църква „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, построена на място, което е подарено от хаджи [[Трайко Дойчинович]] и осветена от Гаврил Скопски на 1 май 1835 година. Също така малко по малко Гавриил спечелва благоразположението на скопския валия Амзи паша и на Хаджи Трайко. Митрополит Гавриил остава в Скопие до 1843 година, когато умира. Тържествено е погребан в новата катедрална църква „Света Богородица“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_2 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref><ref name="Михайлов">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.promacedonia.org/im_statii/im_s5p.html | заглавие = Как се бранеше народът | достъп_дата = 17 септември 2013 г | фамилно_име = Михайлов | първо_име = Иван | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>
