Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
име= Стоян Заимов
| портрет= Stoyan Zaimov.jpg
| px = 240120
| описание= български революционернационалреволюционер и възрожденец
| наставка=
| роден-дата=[[12 август]] [[1853]] г.|
}}
 
'''Стоян Стоянов Заимов''' е [[българи|български]] [[революционер]]националреволюционер, апостол на [[Априлско въстание|Априлското въстание]], просветен деец, общественик и [[писател]].
 
== Биография ==
Стоян Заимов е роден в село [[Рупките]] община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град [[Стара Загора]] (1867-1869), където се запознава с [[Васил Левски]]. и ставаСтава член на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет (ТЦБК)]]. През следващите две години завършва педагогически курс в град [[Пловдив]] и ставае учител в българското мъжко училище в град Хасково. Между 1871 и 1873 година участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].
 
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] при подготовката на [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]]. Заловен е и осъден на заточение в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в [[Румъния]].
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър — 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
Там Стоян Заимов се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо [[Старозагорско въстание|въстание]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в [[Букурещ]]. Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 година се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.). След Освобождението се завръща в [[България]].
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|240п|дясно]]
През 1882 година завършва Педагогическия институт в [[Москва]], след което е отново учител в различни градове на България — гр. [[Шумен]] (1882-1884), гр. [[Варна]] (1884-1885), гр. [[Кюстендил]] (1888-1895), гр. [[София]] (1898-1901)). През 1895 става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] между 1903 и 1908 година.
 
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|ляво|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър-29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра е седналият с мустаците Стоян Заимов, над него [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], инициаторът на събитието митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]], [[Панайот Хитов]]. Детето с шапката в дясно е [[Владимир Заимов]]]]
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град [[Плевен]] в 1932 година. Баща е на генерал [[Владимир Заимов]].
Запознава се с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото [[Старозагорско въстание|Старозагорско въстание (1875)]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и се завръща в [[Букурещ]].
 
Там Стоян Заимов се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо [[Старозагорско въстание|въстание]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в [[Букурещ]]. Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 годинаг. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда,. замененаЗаменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днесдн. Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.). След Освобождениетои се завръща в [[България]].
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|240п120п|дясно|Стоян Заимов]]
През 1882 година завършваЗавършва Педагогическия институт в [[Москва]], след което е(1882). отновоОтново учител в различни градове на България — гр. -[[Шумен]] (1882-1884), гр. [[Варна]] (1884-1885), гр. [[Кюстендил]] (1888-1895), гр.и [[София]] (1898-1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства,. основаваОсновава сп. „Училищен преглед" (1896-1949),. директорДиректор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] между (1903 и -1908 година).
 
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Заимов умира в град [[Плевен]] в 1932 година. Баща е на генерал [[Владимир Заимов]].
 
Умира в град [[Плевен]] в 1932 година.
 
Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]].
 
==Библиография==
* „МиналотоМиналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 година", т.1-4 в 4 тома (1884-1888);
* "Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895)", 1897) [http://ia700305.us.archive.org/16/items/vasillevskidiak01zaimgoog/vasillevskidiak01zaimgoog.pdf PDF] [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF]
* "Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов" (1895)
* "Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1897)", [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF]
* "Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. Кн. I-III (1898-1899) -, второ, преработено и допълнено издание, [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf PDF]
* "Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов" (1895)
* "Светите места на признателна България", вч. 21 частии 2 (1912)
* "Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. Кн. I-III (1898-1899) - второ, преработено и допълнено издание, [http://ia700202.us.archive.org/9/items/minalotoocherki00zaimgoog/minalotoocherki00zaimgoog.pdf PDF]
* "Светите места на признателна България" в 2 части (1912)
 
==Литература==