Пинк Флойд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Барет напуска заради психичното си разстройство, имаш и източници за продажбите.
Ред 19:
'''Пинк Флойд'''<ref>"Енциклопедия АБВ на попмузиката", 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство "Музика"</ref> ({{lang-en|Pink Floyd}}) е британска [[рок музика|рок]] група, която постига международно признание със своята [[Прогресив рок|прогресивна]] и [[Психеделия|психедилична музика]]. Отличават се с използването на философски текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута, те са една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-комерсиално успешните]] и музикално влиятелни групи в историята на популярната музика.
 
Основана през 1965 година, групата първоначално се състои от студентите [[Сид Барет]], [[Ник Мейсън]], [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. Първоначално те придобиват популярност с изпълненията си на сцената на лондонския ъндърграунд в края на 1960-те, и под творческото лидерство на Сид Барет издават два сингъла, които влизат в [[Ю Кей Сингълс Чарт]] и успешен дебютен албум. [[Дейвид Гилмор]] се присъединява, като пети член през декември 1967 година, а Барет напуска през април 1968 поради здравнинеговото проблемиизносено психично здраве. След раздялата с Барет, Роджър Уотърс става основен текстописец на групата, а от средата на 1970-те той доминира и в композирането на песните, разработва оригинални [[Концептуален албум|концепции]] в критично и търговски признатите им албуми ''[[The Dark Side of the Moon]]'' (1973), ''[[Wish You Were Here]]'' (1975), ''[[Animals]]'' (1977), ''[[The Wall]]'' (1979) и ''[[The Final Cut]]'' (1983).
 
Райт напуска Пинк Флойд през 1979 година, последван от Уотърс през 1985 година. Гилмор и Мейсън продължават, като Пинк Флойд а по-късно Райт се присъединява към тях като гост музикант. Те продължават да записват и да правят турнета до 1994 година, като през тези години издават и два албума — ''[[A Momentary Lapse of Reason]]'' (1987) и ''[[The Division Bell]]'' (1994). През 1996 година са приети в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]], а през 2005 и в Залата на славата на британската музика. {{източник|До 2013 те са продали повече от 250 милиона записи в целия свят,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aOmothQgn6l4&refer=muse | заглавие = Pink Floyd Reunion Tops Fans' Wish List in Music Choice Survey | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = Beech | първо_име = Mark | дата = 2007-09-26 | труд = NEWS | издател = bloomberg.com | език = en | цитат = A long-term reunion of Pink Floyd, which has sold 250 million records, has been ruled out by founder Roger Waters even as other veteran acts reform, including the Police, the Stooges and the Who. Led Zeppelin is staging a charity concert on Nov. 26.}}</ref> включително 74,5 милиона сертифицирани бройки в САЩ.<ref>{{Цитат уеб |2014 уеб_адрес = http://www.riaa.com/goldandplatinum.php?content_selector=top-selling-artists |02 заглавие = Top Selling Artists | достъп_дата = 2014-02-05 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = riaa.com | език = en | цитат = }}</ref>
 
След близо две десетилетия на проблеми, Пинк Флойд се събират отново през 2005 година за изпълнението си на [[Live 8|Лайв Ейт]]. В интервю за италианския вестник ''Република'' през 2006, Гилмор заявява, че Пинк Флойд са разпуснати. Запитан за бъдещето си, той обяснява, че групата е приключила с правенето на музика, както и че на 60-годишна възраст той предпочита да работи над свои проекти. Оттогава той и Уотърс многократно настояват, че нямат планове да се събират с останалите оцелели бивши членове на групата. Сид Барет умира през 2006, а Ричард Райт през 2008 година. Гилмор и Мейсън се присъединяват в едно от шоутата на Уотърс през 2011 година в [[O2 арена (Лондон)|O2 арена]] в Лондон.