[[File:Cuban missiles.jpg|мини|300п|дясно|Въздушна снимка на един от съветските ракетни полигони в Куба]]
[[Карибска криза|Кубинската ракетна криза]] започва на [[14 октомври]] [[1962]] г., когато американските шпионски [[самолет]] и [[U–Ю 2Ту]] заснемат полигон на руски ракети със среден обсег, изграждащ се в Куба. Кенеди се изправя пред тежка дилема: ако атакува полигона, може да се стигне до [[ядрена война]] със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], а ако САЩ не направят нищо, страната ще бъде изправена пред заплахата от ядрен удар, който ако е изпреварващ, няма да може да получи адекватен отговор. Друг основателен страх е, че САЩ изглеждат слаби и то в собствената си сфера на влияние. Много висши военни и част от членовете на кабинета настояват за въздушни удари срещу ракетните полигони. Кенеди решава да подходи по друг начин, като налага морска блокада на "Острова на свободата". Американския флот проверява всички морски съдове, пътуващи към Куба. Успоредно с това започват преговори със СССР и седмица по–късно се стига до споразумение със съветския държавен глава [[Никита Хрушчов]]. Хрушчов изтегля ракетите, в замяна САЩ обещават, че никога няма да нападнат Куба. Американците приемат също така да изтеглят ракетите си от [[Турция]] в срок от 6 месеца. След този инцидент, който довежда света до ръба на ядрената война, Кенеди започва да води много внимателна политика със СССР.
Опирайки се на твърдението, че „''тези, които правят мирната революция невъзможна, правят кървавата революция неизбежна''” Кенеди започва политиката на превенционни конфликти и организирани държавни преврати, чиято официална цел е възпиране на разпространението на [[комунизма]] в [[Латинска Америка]] и Африка. Създава се [[Алианс за прогрес]], който координира американската политика и интереси в размирните региони на Третия свят.
