Василий Кандински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+картинка |
Termininja (беседа | приноси) форматиране: 8x интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 4:
| ширина = 220п
| описание = Кандински ок. 1913 или по-рано
| роден-дата = [[16 декември]] [[1866]]
| роден-място = [[Москва]], [[Русия]]
| починал-дата = [[13 декември]] [[1944]] (на 78)
| починал-място = [[Ньой сюр Сен]], [[Франция]]
Ред 18:
| уебсайт =
| подпис = Kandinsky autograph.png
| подпис_текст =
}}
'''Василий Кандински''' (
Първите му абстрактни творби са [[акварел]]и <ref name=cp/>. Преминава през три етапа на своето творчество: <ref>[http://www.cosmopolis.ch/cosmo2/Kandinsky.htm Биография на Кандински по случай изложба на творчеството му в Тюбинген] Публикация 04.1999. Отворен на 2.08.2012</ref><ref>[http://www.wassily--kandinsky.de/ Биография на Кандински в art directory] Отворен 2.08.2012</ref>
Line 59 ⟶ 58:
През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимната изложба на клуба.<ref>Fäthke, Bernd (2000): "Der Blaue Reiter". в: Weltkunst (70/5). стр.905</ref> Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие "Страшният съд/Композиция V" ({{lang-de|Das Jüngste Gericht/Komposition V}}), което с над пет квадратни метра нарушава поставеното от самия него ограничение в размера. <ref>Fäthke, Bernd (2001): "Marianne Werefkin". стр.178</ref> На 2. декември представя картината на журито, което разбира се не я приема. Симулирайки протест <ref>Hoberg, Annegret (2004): "Franz und Maria Marc". стр.72</ref> Кандински и Марк напускат НАХМ последвани от Мюнтер и Алфред Кубин. След повече от 20 години самият Кандински за пръв път проговаря за плана им с Марк, казвайки че са очаквали случилото се и са били подготвили алтернативна изложба предварително.<ref>Kandinsky, Wassily (1960): "Unsre Freundschaft. Erinnerungen an Franz Marc". в: Klaus Lankheit (1960): "Franz Marc im Urteil seiner Zeit". стр.48</ref>
В 1938 година Кандински си спомня за времето на напускането му и основаването на Синият Ездач в писмо до Галка Шайер, немско-американска художничка и галеристка:
{{cquote|Пиша Ви на листата на НАХМ, където бях председадел две-три години. Заглавката е мое дело. Дейността ми приключи с гръм и трясък, която доведе до основаването на Синият Ездач. Бяха времена! НАХМ беше основана 1908 година, аз напуснах 1911. Веднага след това организирах с помощта на Франц Марк изложба на редакцията на Синият Ездач при Танхаузер. Нашите зали се намираха близо до тези на изложбата на НАХМ. Беше сензация. Тъй като предвиждах този "гръм и трясък" бях подготвил доста изложбен материал за СЕ. Така двете изложби се състояха едновременно. На масите на галерия Танхаузер лежаха първите екземпляри на "Духовното в изкуството". "Отмъщението беше сладко"!<ref>Писмо на Кандински към Шайер. 22.11.1938. в: Jawlensky, Alexei: "Briefwechsel mit Emmy Scheyer, Kandinsky und anderen Freunden. Abschriften". Частен архив за експресионистко рисуване, Визбаден</ref>}}
[[Файл:Farina_gegenueber_-_Kandinsky_Flacon.jpg|мини|ляво|100п|флакон "Кандински"]]
На 18. декември 1911 е открита първата изложба на редакцията Синят Ездач в галерия Танхаузер, Мюнхен.<ref>von Lüttichau, Mario-Andreas (1992): "Die Moderne Galerie Heinrich Thannhauser in München" в: "Avantgarde und Publikum: zur Rezeption avantgardistischer Kunst in Deutschland 1905-1933" стр.299 сл.</ref> Паралелно с изложбата и е издадена и представена книгата на Кандински "Относно духовното в изкуството, особено в рисуването" ({{lang-de|Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei}}).<ref>Kandinsky, Wassily (1912): "Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei". 1. Auflage), 1. издание</ref> Става дума за публикация силно напомняща на книгата озаглавена "Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели" ({{lang-de|Grundprobleme der Malerei. Ein Buch für Künstler und Lernende}}, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски. Въпреки че знаел за книгата и двете писмени произведения се препокриват в големи степени Кандински не я цитира.<ref>Czapek, Rudolf (1908): "Grundprobleme der Malerei, Ein Buch für Künstler und Lernende".</ref><ref>Fäthke, Bernd (2004): "Jawlensky und seine Weggefährten in neuem Licht" стр.109</ref> Половин година по-късно, в Май месец на 1912 година излиза алманаха "Синият Ездач".<ref>Salmen, Brigitte (1998): "Einführung". в: "Der Almanach „Der Blaue Reiter“, Bilder und Bildwerke in Originalen" стр.11</ref> Планираните последователни книги не се публикуват за сметка на това през 1914 излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк.<ref>[http://www.zeno.org/Kunst/M/Marc,+Franz/Schriften/%C2%BBDer+Blaue+Reiter%C2%AB/29.+Vorwort+zur+zweiten+Auflage "Der Blaue Reiter. Vorwort zur zweiten Auflage"]. zeno.org. отворено на 9.04.2011</ref> Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство.
1912 Кандински прави дизайна на флакон за най-старата фабрика за парфюми в света Йохан Мария Фарина в Кьолн.
Line 95 ⟶ 94:
27 години по-младата Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия [[Център „Жорж Помпиду“]]. Също така основава художествената награда "Кандински" в 1946. През септември 1980 година умира в Гщаад в Швейцария в следствие на обир в дома ѝ. <ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14328883.html Нина Кандински]. Статия в "Der Spiegel" от 8. септември 1980. Отворен на 19. август 2011</ref>
[[Файл:Bauhaus 3 Chair.jpg|дясно|мини|Столове "Василий"]]
[[Музей Соломон Гугенхайм|Музей Гугенхайм]] в Ню Йорк е притежател на най-голямата колекция творби на Канднски, мнозинството от които са включени в колекцията "Хила Ребай" и редовно се излагат в сградата проектирана от [[Франк Лойд Райт]]. <ref>[http://www.guggenheim.org/new-york/collections/about-the-collection/new-york/hilla-rebay-collection/1652 The Hilla Rebay Collection на страницата на Музей Гугенхайм]. Отворен на 29. юли 2012</ref>
Line 122 ⟶ 121:
== Картини ==
'''Непълен списък.'''
Line 131 ⟶ 129:
* 1909: ''Грьонгасе в Мурнау'', Градска галерия, Мюнхен
* 1910: ''Мурнау - хълмист пейзаж с църква'', Градска галерия, Мюнхен
* 1910: ''Акварел без заглавие'', често назоваван ката първата абстрактна картина; вероятно 1913 (успорвано), Национален музей на модерното изкуство, Център „Жорж Помпиду“, Париж
* 1910: ''Импровизация 9'', Държавна галерия, Щутгарт
* 1911: ''Романтична страст'', Градска галерия, Мюнхен
* 1911: ''Страшният съд/Композиция V'', частна собственост
* 1913: ''Пейзаж с църква'', Музей "Фолкванг", Есен
* 1913: ''Импровизация потоп''
| |||