Теодор Жерико: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
форматиране: 2x интервали, А|А, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 4:
| рождено_име = Жан Луи Андре Теодор Жерико
| картинка = Théodore Géricault by Alexandre Colin 1816.jpg
| ширина =
| описание = "Теодор Жерико" (1816) от Александър-Мари Колин
| наставка =
Line 22 ⟶ 21:
}}
 
'''Жан Луи Андре Теодор Жерико''' ({{lang-fr|Jean-Louis-André-Théodore Géricault}}), по-известен само като '''Теодор Жерико''', е френски [[живопис]]ец и [[литография|литограф]]. Макар че умрял съвсем млад, той е един от пионерите на [[Романтизъм|Романтизма]].
 
== Биография ==
=== Ранни години ===
Теодор Жерико е роден на [[26 септември]] [[1791]] в град [[Руан]]. Там той изучава традиционното английско изкуство при [[Карл Верне]] и класическите композиционни фигури при [[Пиер-Нарцис Гуерин]]. За кратко време е ученик на [[Клод Верне]] и [[Пиер Герен]]. Те в началото го упрекват, че не приема принципите на школата на [[Жак-Луи Давид|Давид]], но по-късно приемат рационалистичният му подход.<ref>Eitner, p.1</ref> Жерико скоро напуска класната стая като предпочита да учи в Лувърът, където (от 1810 до 1815) копира картини на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], [[Тициан|Тициан]], [[Диего Веласкес|Веласкес]] и [[Рембранд]]. През този период в [[Лувърът]] той открива липсващата на [[Неокласицизъм|Неокласицизма]] виталност. Голяма част от времето си прекарва във [[Версай]], където натрупва знанията си за анатомията и движенията на конете.
 
=== Успехът ===
[[Image:Théodore Géricault - Riderless Racers at Rome - Walters 37189.jpg|left|thumb|200px|В тази картина Жерико показва състезание с коне без ездачи по време на пролетния каравал в Рим.]]
 
Първата му голяма творба е "[[Атакуващият хусар]]", изложена на Парижкия салин през 1812г1812 г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката - през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи. Той излага "Раненият кирасир" на Салона през 1814 - трудна творба, която не е толкова добре приета. Разочарован, художникът постъпва в армията и за изветсно време служи в гарнизона на Версай. През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.
 
Заедно с леля си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816-17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към [[Микеланджело]]. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна - "Надпреварата на конете на Барбери" представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде "без паралел в своето време". Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 той рисува "[[Надбягване в Ипсъм]]".