Кирил Ботев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
[[Картинка:Botev-brothers-1876.jpg|ляво|мини|250п|Братя Ботеви — [[Христо Ботев]] (отгоре), Стефан, Кирил и Боян (отдолу, от ляво надясно), 1876 г.]]
 
Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител [[Ботьо Петков]] и [[Иванка Ботева]], и брат на [[Христо Ботев]]. Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – Даскал Ботьо, като учителства в [[Голямо Белово|Голямо Бельово]], а след емигрирането си и в българското училище в [[Гюргево]], [[Румъния]].
 
През [[1876]] г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в [[Цариград]] и след това е пратен на заточение в крепостта [[Акра|Акия]] в [[Мала азия]]. Освободен е през [[1878]] г. по силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]].
 
След завръщането си в България през [[1878]] г. постъпва в [[Команда на волноопределяющите се|Командата на волноопределяющите се]] в [[Пловдив]], а по-късно същата година и във [[Военното училище]] в [[София]] като кавалерист, и завършва в първия випуск през [[1879]] г. и е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно следва кавалерийска школа в [[Сомюр]] ([[Франция]]) и във Военната академия в [[Брюксел]]. Служи в [[Източнорумелийската милиция]].
 
В [[Сръбско-българската война]] (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Като командир на 3III конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).
 
Като млад образован офицер заема високи длъжности:
* командир на 3III конен Пловдивски полк,
* началник на Военното училище ([[1891]]-[[1895]] г.),
* командир на [[Трета пехотна балканска дивизия]] ([[1900]] г).
 
[[Image:Kiril-botev-petkov-plaque.jpg|дясно|мини|Паметната плоча на [[:Image:Ivanka-boteva-kiril-botev-house.jpg|дома му на ул. „Шипка“]] в София]]
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] произвежда 6шестима души генерал-майори в чин [[генерал-лейтенант]]. Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на [[Трето българско царство|Третото българско царство]], когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.<ref>'''Славова''', '''С.''', '''Дойнова''', '''Ц.''', ''Балканската война през погледа на един французин — сборник от документи'', София, 1977, Военно Издателство, с. 57-58</ref>
 
Участва и в [[Балканска война|Балканската война]] ([[1912]]-[[1913]] г.), а за кратък период от време е заместник-[[министър]] на [[война]]та (1913 г.). През 1914 г. излиза в запаса.
 
За да се предпази от [[Бомбардировки на София|бомбардировките на София]], отива да живее в с. [[Студена]], [[Област Перник|Пернишко]].
 
Генерал-лейтенант Кирил Ботев умира на 6 февруари 1944 в с. Студена.