Мехмед Кьорходжа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
GentleGiant (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
В началото на 1729 година тринадесет души от съседното село [[Забърдо]] закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с ''владало'' (тапия), издадено от турският ''ефкаф'' (нотариус), намиращ се в [[Пловдив]], при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище, населено място с различни махали - „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други. Единият от упълномощените представители за продажба на планината „Хаджиица“ е хаджи Юмер от село [[Чепели (Гюмюрджинско)|Чепели]], [[Родопи (ном)|Гюмюрджинска каза]], продал част от дяловете на съпритежателите за 800 [[грош]]а. От 1728 година до 1750 година в село [[Чепеларе]] имало 19 семейства, 1 помашко семейство и 5 християнски, заедно със семейството на Исеин бея и Мехмед Кьорходжа съставлявали около 100 жители.
[[Исеин бей]], който приел доведените две деца като свои, ги изпратил да учат в град [[Пловдив]], в прочутото духовно училище „Имаретджамия“. След няколкогодишно учение Исмаил и Мехмед се завърнали със звание ходжи, като към имената им местните хора прикачили и по едно прозвище. Исмаил, който още от дете бил малко прегърбен, нарекли „Камбурходжа“, а Мехмед, на който едното око, още като дете било повредено от сипка (едра шарка), нарекли Кьорходжа. Преди смъртта си Исеин бей осиновил Мехмед с пълни права на наследник, а на Исмаил дал само няколко големи къса земя в „Камбурската махала“ и околностите ѝ. Освен това Исеин бей подарил на
По време на неговото управление междуособните борби и големите злосторства в околията били прекратени. Населението, особено християнското, се успокоило и поминъкът му се подобрил. Сам Кьорходжа в качеството си на войвода и добър стопанин още повече замогнал и разширил недвижимите си имоти. Приживе той задомил всичките си синове и дъщери, но ги пръснал в няколко съседни села.
Мехмед Кьорходжа управлявал околията от 1751 година до 1779 година, когато и починал. Погребан е в тогавашните райковски помашки мюсюлмански гробища до къщата на Имамци с надпис на надгробния камък „Мехмед бин Исеин - 1779“.
Ред 22 ⟶ 23 :
== Източници ==
* [[Васил Дечев]], ''„Миналото на Чепеларе“'', София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.
{{човек-мъниче}}
{{СОРТКАТ:Кьорходжа, Мехмед}}
[[Категория:Помаци]]
[[Категория:Чепеларци]]
|