Мир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.78.8.225 (б.), към версия на Nk |
Редакция без резюме |
||
Ред 43:
'''Принцип на зачитане на правата на човека'''. Сред всички останали принципи, този е относително най-новия, определен окончателно в Заключителния акт на Съвета по безопасност и сътрудничество в Европа (1975 г.). През 1948 г. Генералната асамблея на ООН приема [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]], в която за основни права на човека са признати: правото на свобода и лична неприкосновеност (членове 3 и 4), на правосубектност (член 6), на равенство пред законите и [[презумпция за невинност]] (членове 7, 8, 9 и 10), правото на свободно придвижване (чрен 13), на убежище в случай на преследване в родината си (член 14), на свобода на убежденията, правото на глас, мисли и съвест (член 19) и други. Също така са приети два пакта: за гражданските и политическите права и за икономическите, социалните и културните права на човека (1966 г.). За правното регулиране на отделните аспекти, свързани с правата на човека, под егидата на ООН са сключени редица конвенции: за престъпление в геноцид и наказание за него (1948 г.), за ликвидирането на всички форми на расова дискриминация (1966 г.), за премахването на всички форми на дискриминация в отношението към жените (1979 г.), за правата на децата (1989 г.).
'''Принцип на равноправие и самоопределение на народите'''. Заключава се в предотвратяването на всякаква дискриминация по национален признак и признаването на еднакво право на народите за свободно развитие и избор на бъдеще. Тоест, всеки народ има неотменимо право самостоятелно да определя съдбата си, в частност, да създаде собствена независима държава. Този принцип е заложен в Устава на ООН (член 1, алинея 2), където се разглежда като необходимо условие за развитие на добросъседските отношения между народите и укрепването на мира. По-ясно принципът на равенство и самоопределение на народите е определен в Заключителния акт на Съвета по безопасност и сътрудничество в Европа. Съгласно положенията в него, всеки народ има право в условията на пълна свобода да определя своя вътрешен и външен статут, да осъществява по
'''Принцип на сътрудничество'''. Задължава държавите по света да поддържат стабилно сътрудничество помежду си, независимо от различията в политическите, икономическите и социалните им системи. Заложен е в Устава на ООН (член 1, алинея 3) и в Декларацията за принципите на международното право от 1970 г. Този принцип изглежда като своеобразно заключение на всички други принципи, доколкото без него, реализацията по тяхното съблюдаване е изцяло невъзможна. Въпреки това, неговата реализация се сблъсква с невъзможността от постигане на всеобщ консенсус в отношенията между държавите по света.
| |||