Планетата на маймуните (роман): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
връщане - копиран текст, виж беседата
Ред 1:
'''Планетата на маймуните''' (на [[френски език|френски]]: '''La Planète des singes''') е роман на [[Пиер Бул]]. Издаден е през [[1963]] г. и е една от най-популярните книги на Бул. Планетата на маймуните” и до днес остава един от шедьоврите не само на научната фантастика, но и на световната литература като цяло. Едно криво огледало на нашата цивилизация, показващо едновременно едно невероятно, но и твърде възможно бъдеще, в което самоуверената гордост на човешката раса я обрича на гибел.По романа са заснети два едноименни филма през [[1968]] г. и през [[2001]] г. От [[1970]] г. до [[1973]] г. са пуснати четири филмовиразлични продължениятелевизионни на първия филмсериала, а по-късно и два тв-сериала - игрален и анимационен. През годините към тяхосноваващи се прибавят и множество романи, комикси и играчки. Днес "Планетата на Маймуните" е културен феномен и неделима част от съвременната поп-култураромана.
 
През [[1983]] г. варненското [[издателство "Г. Бакалов"]] издава романа в превод на [[Райна Стефанова]] като № 42 от поредицата "Галактика".
 
 
== Филмите ==
 
През 1968 излиза гениалният филм на Франклин Шафнър (“Оскар” за режисура през 1970) “Планетата на Маймуните” с две номинации за “Оскар” и една почетна награда на Академията. Ролята на главния герой, Джордж Тайлър, е поверена на Чарлтън Хестън. Името му можете да прочетете във финалните надписи на над двеста филма, между които “Бен Хур”, “Тайната на инките”, “Тримата мускетари”, “Островът на съкровищата”, “Тумбстоун”, “Херкулес” и още много други. Останалите главни герои са изиграни съответно от Линда Харисън (Нова), Роди Макдауъл (Корнелиус), Ким Хънтър (Д-р. Зира) и Морис Евънс (Д-р. Заюс). Музиката е на небезизвестния Джери Голдсмит ( “Стар Трек”, “Пришълецът”, “Гремлини”, “Малките войници” и др.). Сценарият много се различава от литературния оригинал, но това в никакъв случай не е недостатък. Той не само запазва моралния елемент и пропитата с негативизъм ирония в историята, но дори го допълва. Сцената, в която горди маймуни-ловци се снимат със своите трофеи – жалки и окаяни голи човешки тела, е една зловеща карикатура на света, в който ние с гордост се наричаме доминиращ вид. А чувството, което обзема зрителя, след последните кадри е просто неописуемо. Чувството, че човечеството е обречено, безсилно да поправи собствените си грешки.
 
Едва година след първия филм 20th Century Fox, окуражени от небивалия му успех, пускат втори – “Beneath the Planet of the Apes”. Режисьор този път е Тед Пост. Това е продължение на историята от първия филм и актьорският състав е леко променен – Дейвид Уотсън замества Роди Макдауъл като Корнелиус. Има и едно ново попълнение – Джеймс Франсискъс. Неговият герой, Брент, е астронавт на космическия кораб, тръгнал по следите на изчезналия кораб на Тайлър от първата серия. И подобно на него преминава през същата крива в пространството (Hasslein Curve), водеща напред в мрачното бъдеще. След катастрофа Брент се оказва единственият оцелял от екипажа. Съдбата го среща с Нова, Зира и Корнелиус. Както и с Града на Маймуните. Заедно с Нова той се отправя към Забранената Зона, останките на Ню Йорк, за да търси Тайлър. И попада в плен на племе от хора-мутанти, предвождано от Мендез (Пол Ричардс). Междувременно генерал Урсус (Джеймс Грегъри) повежда армия от горили с цел да изтреби и последните остатъци от човешката раса. В отчаян опит да защитят човеците Зира, Корнелиус и д-р Майло (Сал Минео) излитат с поправен кораб от Града на Маймуните, искайки да покажат на останалите, че да се лети е възможно, и то благодарение на хората. Това, за което Урсус не знае, е че мутантите притежават устройството Алфа-Омега, което с течение на поколения се е превърнало в мит с едва ли не религиозен статус. То всъщност представлява свръхмощна атомна бомба, истината за чийто произход е погребана в миналото. “Бомба на Страшния Съд! Божичко... Какъв прекрасен сувенир от двайсети век!”- изрича Тайлър иронично. В края на филма битката между хора и маймуни изглежда решена. Смъртно раненият Тайлър моли Урсус за помощ. “Молиш МЕН да ти помогна?! Човекът е зъл! Способен е единствено да унищожава!” “Ти… Мръсно копеле…”-отвръща Тайлър и окървавената му ръка натиска големия червен бутон, активиращ Алфа-Омега. Бяла светлина облива екрана. Земята вече я няма. Взривната вълна изхвърля кораба на Зира, Майло и Корнелиус през кривата, обратно във времето, в 1973 година, когато хората все още властват над планетата.
 
Публиката чака две години за следващото продължение – “Escape from the Planet of the Apes”, режисиран от Дон Тейлър. Роди Макдауъл отново е Корнелиус. Трите шимпанзета се приземяват в Калифорния и биват заловени от американските военни и изпратени в зоопарка на Лос Анжелис. Тук Майло среща смъртта си, след като бива нападнат от горила. Зира разбира, че чака дете. По време на научните тестове на които са подлагани, Зира и Корнелиус успяват да докажат интелигентността си, както и способността си да говорят. Скоро д-р Виктор Хаслейн (Ерик Брейдън) разбира какво предстои на човечеството и планетата. Маймуните са отведени във военна база за обстоен разпит. Разбирайки заплахата, надвиснала над тях, шимпанзетата успяват да избягат. С помощта на д-р. Стефани Брентън (Натали Трънди) и д-р. Луис Дикстън (Брадфорд Дилман) те се укриват в цирк, където Зира ражда детето си и го кръщава на загиналия си колега - Майло. Малкото е поверено на Армандо (Рикардо Монблан), собственика на цирка, а Зира и Корнелиус продължават своето бягство. Накрая маймуните са открити от д-р Хаслейн, който вярвайки, че детето е заплаха за човешкия вид, ги убива преди сам да срещне смъртта си. Докторът дори не подозира, че умира не детето на Зира, а подмененото с него в цирка нормално маймунче.
 
Четвъртият филм, “Conquest of the Planet of the Apes”, излиза през 1972. Режисиран е от Джей Лий Томпсън. Роди Макдауъл сега е в ролята на сина си, който е приел името Цезар. Много неща са се случили през годините, делящи събитията от тази и предишната серия. Всякаква информация за разумни маймуни е отречена от властите и обявена за мистификация или медийна шега. Човечеството с широки крачки навлиза в ерата на космическите полети. Именно от космоса идва и епидемията, която за няколко седмици се разпространява по цялата планета, убивайки всички кучета и котки. Скоро хората заменят домашните си любимци с птици и влечуги. Все повече се отглеждат примати по домовете. Но ефектът на Чумата върху генетичната им структура започва да се проявява – с течение на времето маймуните стават все по-интелигентни. Отношенията на великите сили се изострят, а населението на много райони в САЩ е извън контрол – миграции в покрайнините на големите градове постепенно ги превръщат в самостоятелни феодални единици, обкръжени от фермерски площи. И докато правителството подържа въздуха над Калифорния идеално чист, замърсяването се разпростира в останалите части на щатите. Приматите са третирани подобно роби, но ежедневната им близост с хората ги кара бързо да се развиват, имитирайки и усвоявайки уменията на своите стопани. Сега Цезар вече е достатъчно голям и съзира истината за положението на своите космати събратя. По време на едно от гостуванията на цирка, Цезар неволно издава интелигентността си пред полицейски офицери, заели се да потушат бунта на група непокорни горили. Шимпанзето избягва, а Армандо е арестуван, след като се опитва да заблуди властите за същността на ситуацията. Вярвайки, че избягалата маймуна притежава разум, близък до човешкия, губернаторът разбира истинската заплаха на бунта. Цезар се укрива заедно с други маймуни, пратка за Ape Management Inc. - правителствена организация, занимаваща се продажбата на приматите. От там бива купен от губернатора Брек (Дон Мъри), неподозиращ дарбата му. Но след като научава за смъртта на Армандо, опазил тайната му по време на разпитите, Цезар започва да проповядва идеята за бунт сред замъглените съзнания на останалите маймуни и постепенно се превръща във водач на тяхната революция. Това е началото на края за човешкия вид.
 
Продължението от 1973 – “Battle for the Planet of the Apes”, отново режисирано от Джей Лий Томпсън и отново с Роди Макдауъл в главната роля, пренася действието в началото на новото хилядолетие. В промеждутъка между двете части се случват редица важни и фатални събития. С помощта на неколцина човека-последователи, Цезар се е заел с нелеката задача да изгради дом за своя народ и провежда засилена образователна програма. Действията му не се нравят на властите – навсякъде из САЩ и вероятно целия свят Маймунският Бунт се разпростира все повече и повече, и Цезар се изправя пред редица препятствия.
 
Дали в резултат на изострящите се отношения между световните сили или нечии опити да се възползва от парализирането на американското правителство? Конкретната причина не е ясна но фактът е на лице – декември 1992 избухва Ядрената Война. Единствено защитните лазерни системи предотвратяват пълното унищожаване на живота на планетата. Много от големите градове са изравнени със земята, но заобикалящите ги райони все още са годни за обитаване… поне до известна степен. Цялото човечество е в шок от внезапно настъпилия колапс. Голяма част от комуникациите са напълно унищожени. Общността, ръководена от Цезар, сега напълно изолирана, се разраства, приемайки оцелелите от околните области. Горила на име Алдо (Клод Ейкинс) се провъзгласява за генерал и започва да тренира армия от войници-горили. Маймуните бавно, но сигурно полагат основите на своя собствена култура. През 1995 се ражда синът на Цезар и жена му, Лиза (отново Натали Трънди) – Корнелиус (Боби Портър). С течение на времето радиацията оказва ефект едновременно върху хора и маймуни. Промените, настъпили с генетичния код на маймуните по време на Чумата от космоса ускоряват техния умствен напредък. От своя страна хората започват да губят своята схватливост и умения.
 
През това време се появяват и първите резултати от пагубната война. Развива се нов клон на човешкия род – мутантите. Това са хората, останали в териториите на градовете, унищожени от ядрените удари. Инспектор Клоп (Севърн Дардън), доскорошен помощник на губернатора Брек, поема контрола над Сан Франциско, или поне това, което е останало от него.
 
Тъкмо натам се отправя Цезар, придружен от шимпанзето Върджил (Пол Уилиямс) и човека Макдоналд (Остин Стокър), в търсене на записите на Зира и Корнелиус, съдържащи истината за ужасяващото бъдеще,чакащо Земята. Едва измъкнали се от лапите на Мутантите и Мендез (тук още млад, в ролята – Пол Стивънс), те биват проследени обратно до Града на Маймуните. Клоп, виждайки последна възможност да спре Маймунския Бунт атакува. В битката загиват Алдо, Клоп и младият Корнелиус.
 
1998 на пазара се появява DVD-изданието Behind the Planet of the Apes, включващо комплект от всичките пет филма плюс диск, съдържащ интервюта с актьорите и хора от екипите, както и кадри, показващи процеса на заснемането на култовата поредица.
 
Най-новата глава в сагата е “Планетата на маймуните” на Тим Бъртън (“Бийтълджус”, “Ед Ууд”, ”Марсиански атаки”). Режисьорът не прави римейк на оригиналния филм, а разказва една изцяло нова история, построена върху познатите ни вече идеи и основна сюжетна линия. Въпреки, че в наши дни отвъд океана идват много повече лъскави суперпродукции, отколкото наистина стойностни филми, Бъртън умело успява да покрие (поне от части) и двете определения. (Представям си как се е отразил края на филма на разглезената американска публика! Б.а.). Но все пак в наши дни би било доста рисковано от финансова гледна точка да се прави нестандартен филм като първата “Планета”, още повече като имаме предвид средствата, които поглъща производството и рекламата на един подобен проект. Ето защо някои неща са основно променени – тук няма да видите безмълвни, лишени от разум хора, нито дотам потресаващи гротескни картини на падението на човешката раса, както в предишните филми. За сметка на това можете да откриете редица нови елементи (Специална похвала за сцената, в която маймуна с латерна кара човек-джудже да събира милостиня в шапчицата си! Б.а.).
 
Виждаме Марк Уолбърг като капитан Лио Дейвидсън, който в опит да спаси едно от обучените шимпанзета на станцията “Оберон”, изгубило се в магнитна буря, преминава през странна космическа аномалия и попада незнайно къде и кога, на един свят, владян от разумни маймуни. Красивата Естела Уорън е Даена, Крис Кристоферсън (Уислър в “Блейд”) е нейния баща, Каруби. Хелена Бонъм Картър играе защитничката на хората, шимпанзето Ари, а Тим Рот – техния най-страшен враг, генерал Тейд (Ако някой смята, че маските пречат на актьорската изява нека види блестящата му игра! Б.а.). В знак на уважение към оригинала Тим Бъртън кани и Линда Харисън (ако внимателно се вгледате ще я видите в каруцата с пленените хора) и Чарлтън Хестън (колкото и внимателно да се вглеждате, няма да го видите – играе бащата на Тейд, Заюс). Роди Макдауъл никога не вижда този филм – знаменитият актьор умира през 1998, след като е участвал в повече от триста филма и е дал гласа си за “ГОБОТИТЕ – Битката на Скалните Властелини” (у нас познат повече като “Битката за Каменната планета”), анимационните серии на “Батман” и “Приключението на бръмбарите” (последната му изява).
 
Голяма роля за успеха на филма изиграват специалните ефекти, сътворени от магьосниците от студията на Джордж Лукас, INDUSTRIAL LIGHT AND MAGIC, превръщащи филма в епичен визуален спектакъл. Страхотните костюми са дело на Колийн Артууд, а грима – на Рик Бейкър (който се появява във филма в ролята на “Стара маймуна #2” : ) ). Художник на продукцията е Рик Хайнрихс. С музиката се заема Дани Елфман (“Батман” и “Батман се завръща”, отново режисирани от Тим Бъртън, както и “Семейство Симпсън”, “Мъже в черно”, “Спайдър-мен”…). Резултатът е един невероятен саундтрак, пресъздаващ и допълващ по удивителен начин мрачната атмосфера на поредицата. Уверявам ви, началната тема ще отеква в главата ви дълго след края на филма!
 
 
== ТВ сериалите ==
 
Но историята не спира до тук. На 13ти септември 1974 в ефир е пуснат игрален сериал (общо 14 серии по 45 минути, от които тринайсетата е излъчвана (!) само веднъж). Маймуните правят своето нашествие и на телевизионния екран и карат феновете си да скачат от клон на клон от радост. Отново виждаме Роди Макдауъл в главна роля (шимпанзето Гейлън), а в два от епизодите се появява и още един от участвалите в големите филми актьор – Боби Портър (като Арон в първи епизод и Ремус в четвърти). Зрителите проследяват приключенията на астронавтите Алън Вирдън (Рон Харпър) и Питър Брук (Джеймс Нютън), които (че как иначе!) пътуват напред във времето и се озовават на планета, където мястото на човека сред животинските видове е заето от маймуните. Властта е в ръцете на д-р. Заюс и неговата дясна ръка (прословутия и всеизвестен) генерал Урко (Урааа! Да живее! Да живее!), които с цената на всичко се опитват да попречат на астронавтите в тяхното начинание, а именно – да предадат знанията си на човешкото население. Зрителите обаче така и не виждат края на историята.
 
По-късно от тези епизоди са синтезирани няколко големи филма – “Back to the Planet of the Apes” (от епизоди 1 и 3), “Forgotten City of the Planet of the Apes” (2 и 5), “Treachery and greed on the Planet of the Apes” (9 и 11), “Life, Liberty and Pursuit on the Planet of the Apes” (7 и 10) и “Farewell to the Planet of the Apes” (6 и 14).
 
Ето че и анимационните “маймунджулъци” не закъсняват – “Return to the Planet of the Apes” от 1975 с чудесния рисунък на “старата школа” съдържа 13 епизода (всъщност са запланувани 14, но последният остава само сценарий), разказващи за патилата на Бил Алън (озвучен от Том Уилиямс), Джеф Хъдзън (пак Остин Стокър) и Джуди Франклин (Клаудит Невинс). Корабът им, “Венчър”, изчезва от земните радари (тия от НАСА няма да се научат! : ) ) и тримата попадат в свят където човекът е третиран като нисш вид, а маймуните имат своя цивилизация. След катастрофата си астронавтите поемат на път в търсене на населено място. Джеф мистериозно изчезва, а останалите стигат до руините на Ню Йорк. След премеждие с мутантите, и спасяването на приятеля им, за чието изчезване се оказват виновни те, корабокрушенците се присъединяват към човешко племе. След известно време Бил е заловен и продаден на старите ни познайници Зира и Корнелиус, които са шокирани от способността му да говори. Знаейки какво би сполетяло един разумен човек ако властите научат за него, учените го освобождават. В края на краищата властите наистина разбират за астронавтите и започват да ги преследват, твърдо убедени, че защитават маймунското общество, издигнало се от останките на самоунищожилата се поради собствената си алчност, глупост и жажда за власт човешка цивилизация. Мисълта, че хората могат отново да са на върха и този път наистина окончателно да унищожат Земята, ги кара да се страхуват от знанията на астронавтите и да желаят тяхната смърт. А те просто искат да открият начин да се върнат в своето време…
 
''с помощта на:''
http://planet-apes.hit.bg/ - Българският фен-сайт на "Планетата на Маймуните"
 
 
 
{{мъниче}}