Разлика между версии на „Троп“

м
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 178.239.237.13 (б.), към версия на 92.247.57.199)
м
частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) - вместо „бащин дом“,
 
'''[[Оксиморон|ОксиморонаОксиморонът]]''' е вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
 
'''[[Хипербола|Хиперболата]]''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
Основно разграничение: фигури на речта и фигури на мисълта. Към първия тип най-общо се отнасят лексикалните средства, фигури които са една дума, това са по-опростеният тип фигури като сравнение и прочее. Фигурите на мисълта имат по-сложен характер и могат да се отнасят до концепциите. Например метафората може да е фигура на речта, но и фигура на мисълта в зависимост от конкретната употреба.
 
'''[[Антитеза]]''' - съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта.
Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти:
I. Един предмет на речта с два противоположни признака. Той е ту весел, ту тъжен. Тя понякога плаче, понякога се смее. Тук се разкрива сложната и противоречива сьщност на предмета на речта
3. Два противопоставени предмета на речта със свои характеристики
 
'''[[Контраст|Контрастът]]''' е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости — картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.
 
'''[[Оксиморон]]''' - чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се
 
'''[[Градация]]''' - при тази фигура началното значение се степенува възходящо -
Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение митонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи. Във всеки следващ израз значението се разраства, емоционалният тон на изказ също се градира
 
'''[[Инверсия]]''' буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията,
срв. Соломон, тоя тиран развратен (Христо Ботев);
И когато потъмнеят висините ведросини (Христо Ясенов).
 
'''[[Реторичен въпрос|Реторичният въпрос]]''' е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем — Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).
 
'''[[Паралелизъм]]''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам — мяра според мяра,/ с благ благувам — вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст
 
'''[[Асонанс]]''' е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението.Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“.
 
'''[[Алитерация]]''' е стилистична фигура,обратна на асонанса, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят неколкократно в близки думи. Алитерацията се използва най-често в поезията, но също и в прозата, особено при кратки фрази. Пример: '''Р'''а'''н'''о е '''Р'''а'''дк'''а '''р'''а'''н'''и'''л'''а.
 
'''[[Етимологична фигура]]''' е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.
Този похват е характерен както за фолклорните песни, така и за личното творчество, например:
струна невеста '''РАНО ПОДРАНИ'''
 
'''[[Анафора]]''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката
 
'''Епифора''' е стилистична фигура,обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази.. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.
 
 
'''[[Епифора]]''' е стилистична фигура,обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази.. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.
=== Фигури на мисълта ===
*Иван Г. Илиев. Епитетът в славянобългарската агиография от 14-15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005
[http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография...]
* [[Алюзия]]
* [[Ирония]]
* [[Сарказъм]]
и други.
 
== Вижте също: ==
* [[Антиметабола]]
* [[Антономазия]]
* [[Апосиопеза]]
 
== Източници ==
* Иван Г. Илиев. Епитетът в славянобългарската агиография от 14-15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005
 
* [http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография...]