Ирина Роднина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{редактирам}} '''Ири́на Константи́новна Роднина́''' (р. 12 септември 1949, Москва) e СССР|с... |
м още |
||
Ред 3:
'''Ири́на Константи́новна Роднина́''' (р. [[12 септември]] [[1949]], [[Москва]]) e [[СССР|съветска]] [[фигурно пързаляне|фигуристка]], трикратна олимпийска шампионка, десеткратна световна шампионка, [[Русия|руски]] обществен и държавен деец, депутат от [[Държавна дума|Държавната Дума]] и [[Съвет на федерацията|Съвета на федерацията]], член на генералния съвет на партия „[[Единна Русия]]“.
Със своите 10 последователни световни (1969–1978), три последователни олимпийски (1972, 1976, 1980) и 11 европейски титли (1969-1978 и 1980) Роднина е от най-титулуваните и доминантни състезатели във всички спортове.
Заедно с [[Владислав Третяк]] запалва олимпийския огън на церемонията по откриване на [[Зимни олимпийски игри 2014|Двадесет и вторите олимпийски игри]] в [[Сочи]] 2014 г.
== Биография ==
Като дете Ирина боледува 11 пъти от пневмония заради което родителите и решават през 1954 г. да я запишат на фигурно пързаляне. През 1958 след конкурс е включена в отбора на [[ЦСКА_Москва_(спортен_клуб)|ЦСКА]]. От шести клас учи и тренира в детско-юношеската спортна школа на ЦСКА. През 1963 г. с първия си партньор — Олег Власов се класира на трето място във всесъюзното първенство за юноши.
=== Под ръководството на Станислав Жук ===
От 1964 г. е под ръководството на изтъкнатия съветски треньор [[Станислав Жук]], който я събира в двойка с [[Алексей Уланов]]. През декември 1966 г. двойката дебютира на международен турнир в Москва. Още през следващия сезон двойката заема трето място на шампионата на [[СССР]], след което е включена в сборния отбор на страната. Жук, който по това време е новатор във фигурното пързаляне непрекъснато усложнява програмата им като за пръв път в историята на спортните двойки включва паралелен двоен скок — [[аксел]] и комбинация от скокове. На първото си европейско първенство през 1969-та двойката пристига без треньор поради забрана за пътуване в чужбина на Жук. В задължителната програма се класират втори, но благодарение на по-сложните елемени и високото темпо във волната програма печелят първо място. На Роднина е присвоено званието [[заслужил майстор на спорта]].
На световния шампионат през 1969-та Роднина и Уланов печелят с пълно превъзходство като и в двете програми всички съдии ги класират на първо място.
На [[Зимни олимпийски игри 1972|Зимните олимпийски игри]] през 1972 г. независимо от някои груби грешки печелят титлата с малка преднина. За победата Роднина е наградена с [[орден]] [[Червено знаме на труда]] от Президиума на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет на СССР]].
През 1972, ден преди световния шампионат Ирина пада на тренировка и получава [[мозъчно сътресение]], но въпреки това двойката печели четвъртата си и последна световна титла. След шампионата двойката се разпада когато Уланов решава да се състезава със съпругата си Людмила Смирнова.
През април 1972 г. Жук предлага на Роднина да се събере с младия ленинградски фигурист [[Александър Зайцев]]. На европейския шампионат през 1973 в [[Кьолн]] Роднина — Зайцев изпреварват двойката Смирнова — Уланов с единодушното мнение на всички съдии като получават 12 максимални оценки 6,0 от 18 възможни.
На световния шампионат през 1973 в [[Братислава]], [[ЧССР]] се случва инцидент влязъл в исторята на фигурното пързаляне. Заради късо съединение озвучението в залата прекъсва по време на волната програма на Роднина и Зайцев. Треньорът Станислав Жук им дава знак да продължат и двойката довършва прогламата си без музика под бурните аплодисменти на залата. (Впоследствие се изяснява, че късото съединение е саботаж на чешки сътрудник заради събитията от [[Пражка пролет|Пражката пролет]]).
През 1974 г. Ирина завършва Централния институт по физической культура.
| |||