Георгий Чичерин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nelipenkova (беседа | приноси) Широко разширяване на биографичните данни на Чичерин |
|||
Ред 44:
== Биография ==
Чичерин произхожда от дребното дворянство (далечен роднина на [[Пушкин]]) и на историка и юрист Б.Н.Чичерин. Родителите на Чичерин били пиетисти и разбира се възпитали и него в същите разбирания. Едни от най-ярките негови спомени от детството му са за постоянни молитви, пеене на религиозни химнове, както и на съсредоточено четене с разбиране на Библията.
Успешно завършва историко-филологическия факултет на Университета в Санкт Петербурк (18991-1897г.). Още на следващата година започва работа в Министерсво на външните работи в архива, където е работил и бащата му.
Още от най-ранна вузраст се изявава като енциклопедист, полиглот (говорещ почти всички европейски езици). Сериозно се интересува от европейския модернизъм като също така е и сред най-големите азпространители на изкуството на Вагнер и Ницше в Русия. Като също така изиграва главна роля в изграждането на характера на своя приятел Михаил Кузмин (чиято кореспонденция има историчско значение). Едновременно с това се развива и неговия интерес към левите политически разбирания. Именно и зареди тях през 1904 г. става част от лагера на меншевиките.
Официално останал част от Министерството на външните работи, през 1904 г. Чичерн се мести в Германия, където се издържа от голямото наследство, оставено му от майка му, както и продължава да спонсорира меншевиките. В Германия се опитва да се излекува от хомосексуализъм, което според него е било възможно.
Като член на РСДРП (Руска социал-демократическа работническа партия) от 1905 г. и член на берлинската секция на КЗО. През 1907 г. е назначен като секретар на Централното бюро за Външна политика към РСДРП и в тази си длъжност участвал в Лондонската конференция. По това време Чичерин бил в близки отношения с партията "Социал-домократически глас". В края на 1907г. бил обвинен за пребиваване на менска територия с чужд паспорт, поради което бил глобен и депортиран. Известно време след това живял в Лейбен, град близо до Дрезден. След преместването на редакцията на вестник "Глас" и Чичерин за известно време живее в Париж. Там участва в Парижката социал-домекратичска партия Жан Жорес.
През 1914 г. се мести да работи в Белгия. По време на Първата Световна Война Чичерин живее в Лондон, където става част от Британската социалистическа партия. Също така заема длъжността генерален секретар на Комитета за помощ на руски политически затворници и изгнанници. Чичерин бил главен асистент на Комисията, където главно учасие имала и суфражистка Мери Бриджис-Адамс. Главната цел на Комитета била да праща пари на руски политически затворници, считани от Чичерин за революционери. Неговата последователна политика постепенно се превръща в агитационна война срещу руското правителство. На 22.08.1917г. Чичерин бил арестуван от британската политиция и затворен в затвора в Брикстън. Поради двойната политика на посланика Бюкакън и факта, че информира Русия за ареста на Чичерин, на 03.01.1918г по искане на руското правителство той е депортиран обратно в родната си страна.
След завръщането си в Русия отново се присъединява към Руската социал-демократическата работническа партия. На 29.01 същата година се изига до заместник комисар на външните работи, като същевременно и участва като главен преговарящ в Брест-Литовските отношения. Като в Брест е подписан мирния договор с Гернамия, Австро-Унгария и техните съюзници. На 30 май същата година става народен комисар на външните работи на РСФСР. Опитвайки се да излезе от международната изолация на РСФСР през 1921 подписва мирни договори с Иран, Турция и Афганистан, провеждайки болшевишка пропаганда в чужбина чрез мирни средства. Чичерин става и първият комисар на Народния комисарриат към Народния комисариат на СССР. През 1925 г. става и член на КПСС.
В края на 1920-те години се влошава диабета и полинебрита му (възпаление на нервните стволове , което води до силна болка , най- често се случва от прекомерната злоупотрепа с алкохол), също така влияние оказва и прогресивното му психологическо разстойство през 1928 г. Поради физическата си неспособност да изпълнява задълженията си на комисар на 21.07.1930 го занемя Литвинов. АЧичерин е пенсиониран, а скоро отстранен и от Централния комитет.
== Външна политика на Съветския съюз при Чичерин ==
| |||