Цариградски договор (1913): Разлика между версии

{{към пояснение|Цариградски договор|Цариградски договор (пояснение)}}

'''Цариградският договор''' от 16 септември [[1913]] г. ([[29 септември]] по [[нов стил]]) е [[мирен договор]] между [[Царство България]] и [[Османската империя]], уреждащ границата в [[Тракия]] след намесата на Османската империя в [[Междусъюзническата война]]. България губи [[Одрин]]ско, но задържа излаза на [[Егейско море]] между [[Марица]] и [[Места]]. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в [[Източна Тракия]]. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през [[Първата световна война]].<ref>Трифонов, Ст. ''Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915''. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_2_1.html стр. 66-67], [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_1.html 168-169] (електронно издание „Книги за Македония“, достъп от 24.08.2010)</ref><ref name="dimman"/>

 

 

=== Нови граници в Тракия ===

Българо-турската граница е уредена с член 1 на договора.<ref name="IBD-219">Георгиев, В., Трифонов, Ст. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 219-220</ref> Той оставя в Османската империя по-голямата част от Източна Тракия, без Мустафа паша (днешен [[Свиленград]]), [[Малко Търново]], Василико (днес [[Царево]]) и някои други райони.<ref name="stat483">Стателова, Ел., Попов, Р., Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'' Фондация Отворено общество, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 483-484</ref><ref name="spassov">Спасов, Л. Дипломация през Балканската и Междусъюзническата война, стр. 317-318. В: Александров, Ем. (ред.) История на българите. Т. IV. Издателство „Знание“ ЕООД, София 2003, ISBN 954-621-213-X</ref> На България е позволено да заеме повторно [[Западна Тракия]] (крайбрежието на [[Егейско море]] между устията на [[Марица]] и [[Места]], с градовете [[Гюмюрджина]], [[Ксанти]] и [[Дедеагач]]), след като правителството в Цариград отказва да подкрепи [[Гюмюрджинска република|Гюмюрджинската автономна република]].<ref>Трифонов, Ст. ''Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915''. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_2_1.html#pregovori стр. 64-65]</ref><ref name="boeckh77">Boeckh, K. ''Von den Balkankriegen zum Ersten Weltkrieg: Kleinstaatenpolitik und ethnische Selbstbestimmung auf dem Balkan''. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1996. ISBN 3486561731. S. 77-78</ref> Българските войски завземат повторно областта през октомври 1913 г., при минимална съпротива от страна на местната турска милиция.<ref>Трифонов, Ст. ''Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915''. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992, [http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_2_1.html#zavzemane стр. 67-69]</ref> По този начин Османската империя отстъпва над 23&nbsp;000 км² от териториите си (в това число [[Пиринска Македония]])<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 224</ref>, но си връща [[Одрин]] и [[Лозенград]] (загубени през [[Първа балканска война|Първата балканска война]]).