Божурище: Разлика между версии

Божурище играе важна роля в историята на [[авиация]]та в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с [[балон]] в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на [[Летище „Божурище“]]. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната [[Централна гара София|Централна гара]] на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от [[Асен Йорданов]].<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=195313 monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало]</ref> Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.▼

След поражението на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] военната авиация е унищожена, но Летище „Божурище“ продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на [[Поща|пощенски]] пратки, а през 1927 година компанията [[Бунавад]] за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието [[Държавна аеропланна работилница]], което разработва и произвежда [[самолет]]и. През следващата година Аеропланното училище е преместено в [[Казанлък]].▼

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище „Божурище“ става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките през 1943-1944 година]]. През 1943 година оттам излита [[Димитър Списаревски]] за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през [[Втората световна война]].▼

През 1947 година е открито новопостроеното [[Летище София|Летище „Враждебна“]], което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в [[Доброславци]] е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на [[Организация за съдействие на отбраната|Организацията за съдействие на отбраната]] и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и [[парашутизъм]].▼

И след закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения, главно свързани с [[противовъздушна отбрана|противовъздушната отбрана]] и [[зенитно-ракетни войски|зенитно-ракетните войски]]. През 1949 година то става център на община. На 15 август 1997 година село Божурище се преобразува в град с Решение 786 на Министерски съвет от 11.08.1997 г.<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57450&ezik=bul НСИ – НАЦИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА] Справка за събитията за гр. Божурище, общ. Божурище, обл. София</ref>▼

В 2005 година [[Николай Свинаров]] като министър на отбраната ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията "Индустриален парк София", чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка "Финанциария Интернационале", в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за [[паметник на културата]].▼