Гостилица: Разлика между версии

Историческите сведения за село Гостилица наближават двехиляди годишна възраст. Впрочем в този район и околностите му са открити следите на едни от първите хора, заселили Европа. СчитаСмята се, че намерените в пещерата "Бачо Киро" до Дряновския манастир битови предмети и кости, са оставени от праисторическя човек, живял по тези места преди близо 50000 години и то само на 3-4 км от съвременното гостиловско землище.

Фактически датираната история на селото започва през втората половина на 2-ри век след раждането на Христос. На два километра южно от селото, до левия бряг на река Янтра в местността "Калето"„Калето“ се намират развалините на стария римски емпориум (от старогръцкото понятие "емпория", означаващо тържище, пазарище), наричан Дискодуратера, което се превежда със съчетанието "Двойна яка крепост". Той е създаден и заселен през 176-180 г., по времето на забележителния римски император-философ [[Марк Аврелий]] и е бил важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието. Тържището се намира на разклонението на древния път от [[Августа Траяна]] към [[Никополис ад Иструм]] и [[Нове]] (близо до Свищов). Там е имало голяма митническа станция и тя напълно отговаря по форма на подобни римски съоръжения – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като от към югозападната страна е защитена от дълбок ров, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12-15 м отвесен бряг на реката. Запазени са три ъглови и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерани надписи, фрагменти и постаменти на статуи.

През средата на 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в 5-ти - 6-ти век, продължил до идването на славяните. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване. С голяма степен на достоверност се приема, че тука се е развило селището, което е приемало, подслонявало и изпращало пътници - гости и така е произлязло българското название на селото - Гостилица, т.е. гостоприемно.

Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г. е отбелязано на турски като ''Гостилджъ''. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в [[Севлиево]], към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.

Не са известни сведения за някаква политическа или друг вид дейност в селото от тези времена. Няма и запомнени имена на личности, които да са се отличили или изпъкнали с нещо от национално и даже от регионално и местно значение. Изглежда, че хората са си жевеели тихо, кротко и мирно, без да създават проблеми на турските властници. И те от своя страна, още вВ средата на 19-ти век, сагостиловци позволилиполучават на гостиловциразрешение да си направят голяма черковачерква - ("Света Богородица", построена през 1841 г, коятогодина(използвана и до днес се ползва) и отделно училище на "два ката". Когато, по настояване на [[Васил Левскси|Левски]], Отец [[Матей Преображенски (известен още като Миткалото и Оче Матея, с рождено име Моно Петров,]] от близкото Ново село) е дошъл в Гостилица да основава революционен комитет, първо влязъл в църквата и се разговорил с местния поп защо идва. Онзи го изгледал накриво и казъл язвително: "Намерил си село без кучета и си тръгнал без тояга!" Миткалото, обаче не му останал длъжен и бързо отвърнал: "Напротив! Сега виждам едно говорещо куче пред мене и смятам да се разправя с него!" Тази случка не е запомнена в селото, а е останала в спомените на известния търновски поборник [[Филип Симидов]], който вероятно я знае от разказа на Оче Матея. За случая споменава и Н. Хайтов. Изобщо, по време на националноосвободителните борби, гостиловци остават на страна. Въпреки, че най-големите битки през Априлското въстание се провеждат съвсем близко до селото (в Дряновския манастир е четата на поп Харитон и Бачо Киро, а на близо се сражава и Габровската чета на Цанко Дюстабанов), хората от Гостилица не са взели никакво отношиние, нито като пряко участие, нито като помощ. След разпръсването на оцелелите бунтовници от манастира, петима от тях, между които са известните поборници Христо Караминков-Бунито и поп Петко Франгов, през нощта минават край селото и похлопват на една крайна къща (на Илия Рокото), като стопанинът им дал храна и ги упътил къде да минат незабелязано от преследващата ги потеря.

Когато през жегите на август 1877 г. се решава с кръв свободата на България, в боевете на Шипка участва опълченецът Стойко Иванов от Гостилица. При бягането на турците пред руските войски, въоръжени гостиловски доброволци се сражавали с башибозуци в местността "Солашката"„Солашката“. Била е създадена организация за събиране на продоволствия и сено в селото, които са били предоставени на руската армия.

След злополучното приключване на Първата световна война за страната, гостиловци се хващат здраво на работа и селото бързо се разраства и увеличава населението си. Дава се силен тласък на земеделието и скотовъдството, откриват се няколко коларо-железарски работилници, ковачници, маслобойна, фурна, шивачници, и обущарници и са изградени четири воденици на Янтра, съответно: Райовата, Червенковата, Унгоровата и Фильовата, като последната представлява модерно за времето си хидротехническо съоръжение с висока бентова стена и "валцова мелница". Силно се развива строителството, изграждат се много къщи на 2 етажа, а в центъра на селото се оформя площад с няколко кръчми и бакалски магазини (на Йордан Димов, на Димитър Унгоров, на Иван Калпазанов, на Иван Америката и др.). През 1935 г е създадена селската кооперация "Изгрев"„Изгрев“ за доставка и продажба на промишлени стоки за населението.

По време на Втората световна война, гостиловски запасни са мобилизирани и изпратени с корпусите в Беломорска Тракия и Македония, където служат до септември 1944 г. Вземат участие в последната фаза на войната на страната на антихитлеристката коалиция и в боевете дават живота си 4-5 храбреци. През този период хората от селото остават настрана от изострените политически разпри и не допускат нито фашизиране, нито шумкарство. В местността "Саридаа" тогава е застреляна партизанката Стефана Цонева, която е преминавала с част от бягащите [[Партизанско движение в България|шумкари]], по-вечетоповечето от които са били избити при село Балван. Полицаят, убил това момиче, е работел в Гостилица, но не е бил местен жител.

С нищо непредизвиканата съветскаСъветската военна окупация и последващата комунизация на страната, се отразихаотразяват и на развитието на селото. Брутални комунистически изстъпления, с жертви не е имало, но върху определени хора е оказван систематичен натиск и тормоз. Около 1950 година е направен неуспешен опит за колективизация на земята, но през 1957 г. тя бешее осъществена. През 1948-9 г. селото е електрифицирано, а малко по-късно и радиофицирано. След 1960 г. се пристъпипристъпва към централизирано водоснабдяване и благоустрояване, като основните улици и площади бяхаса регулирани и асфалтирани. ИзпълнениПостроени бяхаса и много обществени строежи, каквито са здравнияздравният дом, читалищната сграда, селскияселският стадион, търговскиятърговският комплекс, нова фурна с обществена баня и общежитие, административна сграда, детска градина, работилница към училището и редица постройки на кооперативното стопанство. През 1964-66 г. бяхаса положени "основите на промишленността" в селото, като бешее изграден цех за производство на кухненски прибори (лъжици, вилици, ножове) и, в него работехакойто работят няколко десетки работника. По-късно бетой е преустроен за правене на военна електроника, а след 2000-та година бее приватизиран и подготвен за производство на биогорива. Това създадесъздава нов съвременен облик на Гостилица, но от средата на петдесетте години на 20-ти век, за първи път в многовековната му история, селото започназапочва да намалява прогресивно броякато брой на жителите си и вече е застрашено от обезлюдяване!.