Гостилица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
През средата на 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в 5-ти - 6-ти век, продължил до идването на славяните. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване. С голяма степен на достоверност се приема, че тука се е развило селището, което е приемало, подслонявало и изпращало пътници - гости и така е произлязло българското название на селото - Гостилица, т.е. гостоприемно.
Твърде вероятно е заселването да е станало в местността
Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г. е отбелязано на турски като ''Гостилджъ''. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в [[Севлиево]], към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.
В средата на 19-ти век, гостиловци получават разрешение да си направят голяма черква - "Света Богородица", построена през 1841 година(използвана и до днес) и отделно училище на "два ката". Когато, по настояване на [[Васил
Когато през жегите на август 1877 г. се решава с кръв свободата на България, в боевете на Шипка участва опълченецът Стойко Иванов от Гостилица. При бягането на турците пред руските войски, въоръжени гостиловски доброволци се сражавали с башибозуци в местността „Солашката“. Била е създадена организация за събиране на продоволствия и сено в селото, които са били предоставени на руската армия.
| |||