През 1915 г. на Западния фронт все все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия (Ценралните сили страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от Антантата, и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната), Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Русия), друго е мнението на Конрад фон Хьотцендорф (началник на генералния щаб на австро-унгарската империя), който настоява да се пренесат военните усилия на италианския фронт. Фалкенхайн (началник-щаб на главаното командване на германската армия) налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.
Германското Върховно командване приема палана на Фланкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.
