Езерово (област Пловдив): Разлика между версии

'''Езерово''' е [[село]] в [[Южна България],] разположено на територията на [[община Първомай]], [[Областобласт Пловдив]].

Село Езерово е разположено в подножието на [[Родопа]] планина, на брега на река [[Каялийка]] в Южна България, която се явявае географската граница между Западните и Източните Родопи, и се влива в река [[Марица]]. Разположено е в подножието на върховете [[Аида]] и [[Драгойна]]. Намира се в съседство със селата [[Бодрово]] (на разстояние 2 км.km в посока изток), село [[Воден]] (на разстояние 6 км.km в посока юг) и село [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]] (на разстояние 6 км.km в посока северозапад). Най-близко намиращият се град е [[Първомай]] на 13 км.km в посока северозапад, а най-близко разположеният областен град е [[Хасково]] на 28 км.km в посока изток. В близост до селото се намират [[Хасковските минерални бани]].

Теренът на селското землище е хълмист и неравен, изпълнен с разнообразни гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено -континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 литра на квl/m² и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени "Поряза", а южните са, наречени "Белитебелите ветрове", често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещнат се едни от най-редките за България животински и растителни видове. Уникалното географско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища от една страна е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старите известни имена от времето на [[Османското владичество]] са Йеди Дуралидурали Махаламахала (означаващо "Седем малки махали") — тогава селото е било разположено на територията на днескашнияднешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис Гьольгьол (означаващо "Езеро без дъно").

[[Християнство]] и [[ислям]]

[[Ислям]]<!-- == Обществени институции == -->

Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността "Пърженака". Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.. Пръстенът е с тежесттегло 31,30 гр.g, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7x2 смcm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.

През 1965 Дг. Ковачев, Д., Батуров и Д. и Калдиев Д. откриват запазен скелет на праисторическипраисторическия бозайник [[Дейнотериумдейнотериум]], изложенкойто нае последния етажизложен в ректората на [[СУ "Св. Климент Охридски"|СУ "Св. Кл. Охридски"]], копиена можепоследния даетаж, бъдеа видянокопието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]]. Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза и името на селото. Под земята понякога се намират вкамененистари кости на изчезналималки пра-историческириби. животинскиИма видовеязовир „[[Язовир Езерово|Езерово]]“.

На около 3 км.km от селото в посока село [[Бодрово]] се намира минерален извор, наречен "Чучура", който е превърнат в чешма според надписа на нея16 презюни 1868 г., според надписа на 16 юнинея. В подножието на „Чучура“ се намира малък естествен вир, наречен от местните хора "Вира" икойто е чудесно място за риболов.

На териториятаоколо половин километър след началото на селото се намираима паметник с имена на загиналитезагинали жителиза отБългария селотохора, занякои свободатаот икоито независимосттаса наот БългарияЕзерово.

Една от основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото и е положенас паметна плоча, дарена от Общинаобщина Първомай. Към момента заЗа къщата-мъзей музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата, известната преводачка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос вкъм културнияткултурния живот на селото и в региона.

Празник на родниятродния край (събор) - провежда се на [[Петровден]].<!-- == Личности == --><!-- == Литература == -->