Гюргевски революционен комитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Гюргевският революционен комитет''' е [[България|българска]] организация, създадена през есента на [[1875]] г. в [[Гюргево]]. В комитета влизат: [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Стоян Заимов]], [[Стефан Стамболов]], [[Иларион Драгостинов]], [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], [[Георги Апостолов]], [[Христо Караминков]], [[Сава Пенев]], [[Никола Славков]], [[Георги Измирлиев]],Иван [[Хаджидимитров]] [[Георги Обретенов]], [[Янко Ангелов]], [[Никола П. Мартинов - Червеноводеца]], [[Тодор Петков - чорбаджи]], Иван Стоянов, [[Христо Иванов - Големия]], [[Георги Бенковски]].
За председател на комитета е избран [[Стефан Стамболов]], а за секретар - [[Стоян Заимов]].
Ред 6:
==Създаване==
Заседанията на Гюргевския комитет започнали около [[11 ноември|11-]][[12 ноември]] [[1875]] година и продължили до [[25 декември]]. Сред неговите участници се откроявали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров. Ръководството се осъществявало от Стамболов, а Заимов изпълнявал ролята на секретар. Новоучредената политическа формация се състояла от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета били с богат революционен опит. Някои от тях се изявили като апостоли в неуспялото Старозагорско въстание. Други служили в руската армия и имали добри познания във военното дело. Всички те били разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Каравелов и Ценович им били чужди. Житейската предпазливост на „старите"около Добродетелната дружина, членовете на комитета възприемали като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, те били убедени в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпили към осъществяването на своята мечта - освобождението на България чрез всенародно въстание.
Всички гюргевски дейци били единодушни по въпроса, че през пролетта на [[1876]] година трябвало да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочило към обсъждане на онези въпроси, от които зависела успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделил територията на страната на пет окръга:
Ръководството на Първи Търновски революционен окрьг било поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници станали Христо Караминков - Бунито и Георги Измирлиев - Македончето. Във Втори Сливенски окръг главен апостол бил Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов. Трети Врачански окръг се ръководел от Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов и [[Иваница Данчов]]. Четвърти Пловдивски окръг е оглавен от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и [[Тодор Каблешков]]. На Пети Софийски окръг за главен апостол е определен Никола Обретенов, а за негов помощник Никола Славков.
| |||