Вълче поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Село Вълче поле се намира в [[планина|планински]] район и източната част на Родопите, община Любимец, приблизително на средата на правата между Харманли и Ивайловград, с координати 41°41'17"N 26°0'42"E .
'''Вълчеполската котловина''' е котловина в източната част на Източните Родопи, между рида Гората на север и рида Съртана юг, по долното течение на река Арда. Дължината ѝ от запад на изток е около 15 км, а ширината до 10 км. Средна надморска височина на котловинното дъно 100-200 м.
Образувана е през горния олигоцен в резултат на тектонско потъване, когато се запълва с мощни езерни чакълести и песъчливо-глинести утайки. През неогена и кватернера заплънката ѝ частично се денудира. Котловинната основа е нахълмена и набраздена от плитките долини на левите притоци на река Арда, която протича в южната ѝ част. Южната, най-ниска част на котловината е залята от водите на язовир "Ивайловград" Климатът е умереноконтинентален със средиземноморско влияние. Има находища на въглища с непромишлено значение (Вълчеполски басейн), глини и чакъли. Благоприятни условия за развитие на селско стпанство, а в близкото минало и овцевъдство
В нея са разположени 8 села: Бориславци, Вълче поле, Голяма долина, Дъбовец, Ефрем, Малки Воден, Малко Брягово иСелска поляна.
В двата края на котловината преминават два пътя от Държавната пътна мрежа
* В източната ѝ част, от юг на север, на протежение от 5,3 км — участък от третокласен път № 597 Ивайловград — Малко Градище — Любимец.
* В най-западната ѝ част, от север на юг, на протежение от 4 км — участък от третокласен път № 808 Харманли — Долни Главанак — Силен.
== История ==
Предполага се, че днешното село Вълче поле е създадено около 1330 г. (1326 г.) или доста преди България да падне под турско робство. Това е условно датиране и се базира на първото известно писмено споменаване на селото (“Документ за границите на поземления имот на “Черменския вакъф” от 1562 г.). //"...“В худутнамето (от “худут” – граница, а худутнаме – озн. крепостен акт, в който се определят границите на мерата). “Документ за границите на поземляния имот на “Черменския вакъф” от 1562 г.става ясно, че в една доста обширна област от селата Карабаа и Куртулен (Свиленградско) до с. Гьокчебунар (Сив кладенец - Ивайловградско), липсват много послешни села, т.е. тя още е значително празна, ненаселена, та в последствие е привлякла още българи заселници и последните малоазийски колонисти (казалбашите). Това показва, че в Източна Тракия засилено разселяване на българи е започнало през XVII в. и е продължило през следващите векове [3]”
От цитираното става ясно, че в 1562 г. селото (Камилски дол/Деве дере) все още не е съществувало, и че селата Куртулен и Гьокчебунар са значително по-стари от Деведере. ..."// Първият официален писмен документ за възникването на с. В. поле е от 1562 г., според който селището е възникнало през 1326 г. Втори документ, от 1662 г. потвърждава, че населението е чисто българско. На това място обаче е имало селище още по времето на траките или поне около 1000 години по-рано.
Предишното име на селото е "Куртулен". Според легендата е било кръстено на най-силната мома в селото - Куртова Елена, която е поместила камък, който е бил толкова голям, че нито един мъж не е успял дори да го помръдне. Друга версия за произхода на името е от турски "курт" = вълк, "лен" = поле/. "Курт" обаче е дума, която се среща и при прабългарите и е употребявана за хан Кубрат. Най-вероятно думата е навлязла в турския от друг език. По време на турското робство е било известно като "Курткьой". Селото е освободено на 5 октомври 1912 г. по време на [[Балканска война|Балканската война]]. Предполага се че през 1912 г. в селото е имало около 90 семейства.
Между 1913 и месец юни 1914 г. селото в било изгорено от турците. За щастие хората са успели да избягат и са се скрили в гората (местността "Селището"). Загинал/убит е само един човек, който се е върнал за да вземе нещо от къщата си.
Line 41 ⟶ 50:
* В планинските местности наоколо са открити останки от [[траки]]йски гробници, подобни на тази в с. [[Мезек]]. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. За съжаление времето и иманяри са ги разрушили почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, за съжаление вече напълно унищожена от иманярите.
Line 183 ⟶ 192:
- каварма = подобен на сърп инструмент, използван за рязане на трева, царевица и др.
- търкало = колело, велосипед
-сайван(т) = навес, плевня
-девер =
- венчана леля = зълва
- фъртуна = буря, виелица, особено снежна
-
Line 235 ⟶ 256:
* Свещеници в село Вълче поле
* - поп Иван ( около 1830 г.)
* -
* Известни личности
* Злато
- в околностите на селото е добивано злато още по времето на траките, в по-скорощни години, от пезъците на реката под селото се е добивало злато по ръчен способ и с механични драги.
-
* А има ли вълци ?
има, около селото са отстряляни наколко вълка, част от които от ловци от вълче поле. Списък на ловците от селото, застреляли вълк:
Line 243 ⟶ 269:
1. Христоз Даскалов - убива вълк в землището на селото през 1976 г.
2.
== Външни препратки ==
| |||