Пристанище Бургас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Todor78 (беседа | приноси)
кор.
Ред 1:
'''Пристанище Бургас''' е [[България|българско]] пристанище. То е утвърдено като основно за [[Трансевропейски транспортни мрежи|трансевропейската транспортна мрежа]] Ten-T.<ref name="e-burgas.com">[http://e-burgas.com/?p=15191 Бургас се бори за две агенции и едно морско предприятие], e-burgas.com, посетен на 24 май 2012</ref> Разположено в едноименния [[Бургаски залив]] в най-западната част на [[Черно море|черноморско]] крайбрежие в [[Бургас]], Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12.,3 метраm.
 
Пристанище Бургас е част от Пристанищен регион Бургас, който обхваща района от нос [[Емине]] до [[Резовска река]] и включава общо 8 (държавни и частни) пристанищни оператора,: Пристанище Бургас, Пристанище Росенец-Лукойл Нефтохим, БМФ Порт Бургас, КРЗ Порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, Терминал Несебър.
== Характеристика ==
В Терминал "Изток" на пристанището се обработват предимно генерални товари - метали, дървесина, хартия, храни, скрап, машини и др. По експлоатационни причини често се обработват и насипни товари - въглища, захар, амониев нитрат и малки партиди концентрати. Тук са разположени общо 14 кейови места, с обща дължина на кейовете от 965 мm. Откритa складова площ на терминал "Изток" е 50 хил.кв.м000 m<sup>2</sup>, а закритата 44 500 кв.мm<sup>2</sup>.
 
В Терминал "Запад" се обработват метали, зърно, скрап, насипни товари и други. На терминала действат контейнерен и ро – роро–ро терминали, както и най-големият хладилен склад в България. Корабните места са общо 6 на брой с обща дължина 890 мm. Откритa складова площ на термина е 191 хил. кв.000 мm<sup>2</sup>, закритата 21 хил.000 кв.m<sup>2</sup>, м.,от които 7 хил.000 кв. мm<sup>2</sup> са хладилна складова площ .
 
== История ==
[[Файл:Burgas-1893.jpg|дясно|мини|Изглед към Бургаското пристанище през 1893 годинаг.]]
{| class="prettytable float-right"
! align="center" bgcolor="#d2d2d2" colspan="6" |Статистика на черноморските пристанища в Бургас, Варна и Констанца през 1865 годинаг.<ref name="IW">Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: ''История на Бургас'', 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 107</ref>
|-
!
Ред 24:
|-
| Тонаж на ветроходите
| 250. 693
| 112. 503
| 92. 675
|-
| Брой акостирали параходи
Ред 34:
|-
| Тонаж на параходите
| 27. 401
| 108. 427
| 66. 319
|-
| Общ брой акостирали кораби
Ред 44:
|-
| Общ тонаж на всички акостирали кораби
| 278. 094
| 220. 930
| 158. 993
|}
 
На 18 май 1903 г. е открито обновеното бургаско пристанище в присъствието на княз [[Фердинанд І.]]. Още през 1899 г. е запален с бургаски фар първият български пристанищен фар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 хектара площ, има три кейови стени с общ фронт 590 метраm и дълбочина на акваторията 24 фута. Дотогава целият труд е бил ръчен, като товарите са носени на гръб, върху самари. Докерите са вървяли с товарите по наклонени скели от кея към кораба.
 
{| class="prettytable float-right"
Ред 88:
|}
 
През 1941 г. са доставени първите 2 крана - 3-тонни електрически, производство на “Шкода”, а на 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на 3 мили южно от основния порт, в района на парк “Росенец”, започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация терминала “Запад”, който е специализиран в обработка на големотонажни кораби, превозващи черни метали.
 
През 2011 г. българското правителството определя Параходство "Български морски флот" (БМФ) за концесионер на пристанищния терминал за насипни товари на пристанище Бургас. Компанията ще управлява тази част на пристанището 35 год.<ref>{{cite web |url=http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/06/08/1102916_bmf_vzema_na_koncesiia_chast_ot_pristanishte_burgas/ |title=БМФ взема на концесия част от пристанище Бургас|publisher= www.dnevnik.bg |date= |accessdate=2011-06-12 |language=}}</ref> През същата година в рамките на проектът „Зона за обществен достъп" в пристанище „Изток“, до вълнолома, са оформенени нови места за пасажерски кораби.
 
За 2011 г. Пристанище Бургас обработва 3,5 млн. тона (спрямо 9,15 милиона тона от Пристанище Варна за 2011), което с 376 000 тона повече от предходната година.<ref>[http://www.maritime.bg/2011/12/28/pristanishte-burgas-obraboteni-tovari-2011/ 3,5 млн. тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината], видяно на 27 януари 2012</ref>
 
== Източници ==