Дедо I (Лужица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
 
Той е най-голямият син на маркграф [[Дитрих I (Лужица)|Дитрих II/I]] († 1034), от 1031 г. първият маркграф на Марка Лужица, и на Матилда, дъщеря на маркраф [[Екехард I (Майсен)|Екехард I]] от Майсен.
Той е брат на [[епископ]] [[Фридрих I отфон [[Мюнстер]] († 1084), на граф [[Тимо фонот Ветин|Тимо]] († 1091 или 1118), Конрад и на Хидда, омъжена за херцог [[Спитигнев II (Бохемия)|Спитигнев II]] († 1061), херцог наот Бохемия (1055–1061)]]. По бащина линия той е внук на граф [[Дедо I фон Ветин]] и Титбурга.
 
На 19 ноември 1034 г. баща му Дитрих II е убит от хората на своя зет [[Екехард II (Майсен)|Екехард II]] и Дедо I се възкачва на трона.
Дедо получава, според „Алтайхските анали“ от 1046 г., от император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] двете маркграфства: Лужица (''Lausitz'') и [[Тюрингия]].
 
През 1069 г. маркграф Дедо I се бие с крал [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], когато Дедо I иска да си пресвои имперски земи. Той получава pомощпомощ от граф Албрехт фон Баленщет, съпругът на доведената му дъщеря Аделхайд. Той се предава, кралят го затваря и му взема обширните собствености. Той е свален и неговият син [[Дедо II (Лужица)|Дедо II]] е поставен за маркграф на Лужица. След убийството на Дедо II (преди 26 октомври 1069 г.) той се сдобрява с Хайнрих IV и получава обратно службата си като маркграф.
 
През 1073 г. Дедо I участва във въстанието на князете от Източна Саксония против Хайнрих IV.