Любомир Николов (писател, р. 1950): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Velo Vrbata (беседа | приноси) м →Биография: реф |
||
Ред 21:
== Биография ==
Любомир Николов е роден на [[10 януари]] [[1950]] г. в гр. [[Казанлък]].<ref name="lite_Елен">{{Цитат уеб| заглавие = Преводачът на „Властелинът на пръстените“ Любомир Николов | автор = Елена Владова| издател= liternet.bg| дата = | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.liternet.bg/publish/evladova/lnikolov.htm| език = bg | цитат = }}</ref> Той е брат на писателя [[Сим Николов]].<ref name="cita_Сима">{{Цитат уеб| заглавие = Сим Николов за книгите-игри, интервю в сайта „Цитаделата“| автор =Дамян Христов | издател = citadelata.com| дата = | достъп_дата = 24 април 2013| уеб_адрес = http://www.citadelata.com/info/interviews/SimNikolov.htm| език = bg | цитат = }}</ref> Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. [[Тула]], [[Русия]].<ref name="lite_Елен"/> Завършил е журналистика в [[СУ „Климент Охридски“]] през 1977 г. По време на следването си работи в [[БНТ|Българската телевизия]],<ref name="vest_Любо">{{Цитат уеб| заглавие = Любомир Николов - първият лауреат на фондация „Елизабет Костова“| автор = | издател= vesti.bg| дата = | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1136101| език =bg| цитат = }}</ref> където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“<ref name="vest_Любо"/> и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика.<ref name="vest_Любо"/>
Любомир Николов е първият български автор на книги-игри.<ref name="tv7._Уике">{{Цитат уеб| заглавие = Книгите-игри като приключение| автор = | издател = [[ТВ7]]| дата = | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://tv7.bg/weekend-s-tv7/VideoDetails&id=9463752| език = bg | цитат = }}</ref> Той започва да пише книги-игри през 1992 г., когато вдъхновен от английска книга-игра, която случайно закупува в един антикварен магазин, решава да напише сам своя.<ref name="fact_Любо"/> Първата [[книга-игра]] която пише, носи името „В лабиринта на времето“, но е издадена от [[Плеяда (издателство)|Плеяда]] като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от [[Еквус Арт]] (под истинското му име), която е и първата издадена [[книга-игра]] от български автор. Следва „Замъкът на таласъмите“ (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от Плеяда. Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археологът Дик Ченси, няколкото [[книги-игри]] за таласъми, исторически базираните ''„Конникът на Апокалипсиса“'' и ''„Сянката на Сатаната“'', както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – ''„Реката от която никой не се завръща“'', ''„Нокти срещу огън“'' и ''„Леденият вихър на смъртта“''. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.<ref name="slov_Избо">{{Цитат уеб|заглавие = На лов за фантаст|автор = Мария Станкова| издател = slovo.bg| дата= | достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.slovo.bg/old/litforum/204/mstankova.htm| език = bg| цитат = }}</ref>
Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),<ref name="lite_Елен"/><ref name="fact_Любо"/> „Къртицата“,<ref name="lite_Елен"/> „Червей под есенен вятър“,<ref name="lite_Елен"/><ref name="fact_Любо"/> „Десетият праведник“,<ref name="fact_Любо"/> повестта „По стената“.<ref name="lite_Елен"/> Негов е разказът „Гребенче за таласъма“,<ref>{{Цитат
{{reflist}}
==Награди==
| |||