Осман I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
Докато Осман бележи своите политически и военни успехи, през 1299 г. се разпада [[Селджукския султанат|Селджукският султанат]] и той става самостоятелен владетел.
 
Осман Гаази поставя за управители на завоюваните райони синовете си и брат си. [[Ескишехир]] се управлявала от брат му [[Гюндюз]], [[Караджахисар]] от сина му [[Орхан I|Орхан Гази]], Ярхисар от [[Хасан]], Инегьол от [[Тургут]]. Останалите стратегически зони са дадени за управлиниеуправление на най-приближените му командири, отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги прави зависими и си осигурява тяхната по нататъшна подкрепа.
 
През 1302 г. османските войски разгромяват византийците при крепостта [[Куюнхисар]] и със завземането ѝѝ навлизат в [[Анатолия]]. В края на 1306 г., след завземането на [[Кестел]], [[Кете]] и [[Улубат]], е подписан първият военен договор в историята на Османската империя — с Византия.
 
Осман Гаази започва да оказва натиск върху Византийската империя, като контролира едни от най-важните за нея търговски пътища. През този период част от населението на завоюваните от Осман територии започва доброволно до приема исляма. Сред тях имало даже и принцове от византийската династия, като [[Косе Михал]], принц на [[Харманхия]]. Заедно със своята армия той доброволно се присъединил към османците и по този начин неговите крепости [[Ефке]], [[Мезек]] и [[Акхисар]] преминали към територията на Осман. През 1315 година е завзет град Бурса.