B-24 Либърейтър: Разлика между версии

* ''Прототип ХВ-24А''. Строежа на прототипа продължава осем месеца и 28 дни, т.е. изпълнен е с рекардно темпо. финалния монтаж започва на 26 октомври и завършва през декември. за първият си полет прототипът с номер 39-556 излита от летище Линберг Филд в сан Диего на 29.12.1939 г. Пилот е Уилям Уитли. Самолетът лети относително правилно, а крилото на Дейвис се доказва на практика. Все пак достигнатата максимална скорост 439 км/ч, е доста по-ниска от заложената. Тестовете проведени от заводски и военни пилоти, продължават до 09.06.1940 г. На 13 август машината е одобрена от корпуса на военновъздушните сили на САЩ. Направени са промени и по конструкцията. Срещу оледеняването на краищатана крилото и стабилизатора са прибавени гумени пневматични размразители по системата Годрих. Калибърът на отбранителното въоражениевъоръжение е увеличен до 12.7 mm. Британците дават на самолета наименованието Liberator (освободител). Серията проектирана за Франция получава обозначението LB-30MF (Lamb Bomber, 30-ти експортен модел на заводите Consolidated, Mission francais).

* ''LB-30А Liberator''. Шестте самолета LB-30А са почти еднакви с ХВ-24А. Използвани са същите двигатели. След доработката самолетите успяват да постигнат максимална скорост 450 км/ч и пределна височина 8230 м. ВъоражениетоВъоръжението се състои от шест картечници 7,69 мм на предната, задната и четирите странични установки. След акцептиране на машините от британска страна те са изпратени в Канада откъдето прелетяват 4817 км до Шотландия. Тъй като не притежават самохерметизиращи се резервоари за гориво, те са разоражени и пренасочени към транспортната авиация

* ''В-24А Liberator''. След доставката през май на самотния YB-24 през лятото заводите Consolidated предават още осем подобни машини, обозначени като В-24А. Те са въораженивъоръжени с картечници калибър 12,7 мм. Всичките 9 самолета се използват като транспортни, които превозват екипажите на бомбардировачите до Великобритания. През септември 1941 г. два самолета са дадени на посолството на Москва. Следващите два извършват шпионски полети над тихия океан, по време на които единият е изгубен.

* ''LB-30C Liberator II''. Поредната версия получава удължен с 0,92 м фюзелаж и въоражениевъоръжение с кули. Първите удължени самолети стигат до RAF Liberator Mk II. Британците монтират собствено въоражениевъоръжение. На гърба на самолета е монтиран купола Boulton Paul Mk V с четири картечници 7,69 мм, а в задната част на фюзелажа – кула Boulton Paul Mk II, също с четири картечници. На страничните установки са монтирани двойни картечници 7,69 мм, а на предната и долната – единични. С други думи общо 14 оръдия. Първият доставен LB-30C Liberator II се разбива, в катастрофата загива Уилям Уитли. Инцидента е причина за спиране на доставките за два месеца. Възобновени са една през август 1941 г. Поръчани са 139 самолета от тази версия, част от тях стигат до транспортната авиация.

* ''LB-30 Liberator''. Американският вариант на тази версия е LB-30. При него е запазена старата задна стрелкова установка, а в кулата Martin на гърба са разположени две картечници 12,7 мм. Това са машини построени за RAF и приети от USAAC след японската атака над Пърл Харбър. Над Тихия океан се използват 46 от тези нашини. От останалите 20 самолета шест за изгубени при инциденти, а 23 след време са върнати на британците. тази версия се използва като бомбардировач. Транспортната версия е лишена от въоражениевъоръжение, получава вход за натоварване от лявата страна и пътническа кабина.

* ''B-24С Liberator''. След изпитанията на ХВ-24в е взето решение за построяване на подобна серийна версия. Самолетът обозначен като В-24с, получава на гърба на фюзелажа зад кабината кула Martin А-3 с две картечници 12,7 мм. В задната част на фюзелажа е инсталирана кула Consolidated А-6А с идентично въоражениевъоръжение. Единични картечници има на двете странични установки, на педната и на долната. Построени са само две машини от тази версия, доставени от декември 1941 г. до февруари 1942 г. Тези самолети се задвижват от двигатели R-1830-41

* ''B-24D Liberator''. Заедно с В-24С през ноември 1941 г., започва и монтажът на версия В-24D, оборудван с двигатели R-1830-43. При пъвите 76 машини в долната част на тила на фюзелажа е монтирана единична картечница 12,7 мм. След това, до 287-ия самолет, по-близко до бомбената камера е разположена дистанционно управляема кула Bendix с две картечници 12,7 мм. Тъй като тя била проблемна при употреба, при блоковете от В-24D-15-CO до B-24D-20-CO (СО означава заводите в Сан Диего, по късно са въведени обозначения CF за Форт Уорт, DT за Тълса, FO за Уилоу Рън и NT за Далас) е върната единичната картечница. От самолетите 42-41164 започва да се монтира сферична кула Briggs-SperryA-13 с две картечници 12,7 мм, обслужвани от стрелец, който седи в нея. В самолетите на Форт Уорт тази кула не се инсталира. По време на производството обемът на резервоарите за гориво е увеличен до 10652 л. Допълнително в бомбената камера може да се съберат два резервоара по 1514 л, което увеличава запаса от гориво до 13680 л. От блок В-24D-15-CO започва използването на по-добри витла – Хамилтън Стандартик Хидроматик. От В-24D-25-CO до В-24D-140-CO в предната част на фюзелажа са монтирани две допълнителни картечници 12,7 мм. При последните производствени блокове от В-24D-140-CO до В-24D-170-CO, B-24D-20-CF, B-24D-1-DT и B-24D-5-DT са монтирани двигатели R-1830-65. Масата на последните серии нараства до 32300 кг. При по-късните блокове са монтирани изхвъргачи, които правят възможно окачването на бомби с маса 726 кг, а при последните блокове са добавени под вътрешната част на крилото бомбени изхвъргачи с маса 1814 кг. При последните производствени блокове екипажът се състои от 10 души. Заводите в Сан Диего произвеждат за 20 месеца общо 2425 броя B-24D в 35 блока. Заводите във форт Уорт построяват 303, а заводите в Тълса само 10, или общо 2738 броя. Освен това заводите Конвейр, Форд и Дъглас произвеждат общо 791 самолета от тази версия, обозначени като B-24E. Те нямат кули под фюзелажа. За сметка на това заводите норт Американ в Далас построяват само 25 машини под собствено обозначение B-24G. Осем от тези самолети получават британците, които им дават обозначения Liberator VI (като B-24H и J). НевъораженатаНевъоръжената транспортна версия е с обозначение С-87 Liberatore Express. Пет машини от нея са преустроени като тренировъчни АТ-22. За военоморските сили са построени 34транспортни RY-3. Общо са създадени 3879 самолета от всички версии В-24D.Морската версия на В-24 носи обозначението PB4Y-1, но само част от 977-те машини са базирани на версия D.

* "Liberator III/IIIA/GR V". Британската авиация получава 366 самолета B-24D. B RAF Liberator III има картечници в предната част на фюзелажа, двойни картечници 7,69 мм в страничните установки, кула Мартин на гърба и кула Боултън Паул в задната част на фюзелажа. Машините в Кастал Команд получават допълнителни 8 изхвъргача за ракети 127 мм в предната част на фюзелажа и силен фар. 11 самолета с американско въоражениевъоръжение са обозначени като Liberator IIIА. Вариантът с радар ASV под предната част на фюзелажа получава обозначението Liberator GR V. до канадската авиация достигат 19 машини, оборудвани по този начин. На Liberator III летят в RAF полските пилоти от 1586-а ескадрила.

* "XB-41 Gunship". В края на 1942 г. B-24D 41-11822 е преустроен за експортен самолет, въораженвъоръжен с 14 картечници 12,7 мм. На гърба му е добавена втора кула Мартин, а под предната част на фюзелажа, кула Бендикс. На страничната установка са инсталирани двойни картечници. Предната кула на фюзелажа е повдигната. Обхвата на амунициите нараства до 12420 патрона на установките и 4000 в запас. Допълнителното въоражениевъоръжение и бронепокритието са причина за увеличаване на масата до 28577 кг. Самолетът отстъпва по скорост на обикномените бомбардировачи и по-нататъшните опити са замразени.