Разлика между версии на „Екатерина Симидчиева“
→Биография
|
Екатерина Симидчиева е родена в град [[Скопие]] през [[1872]] година. Сестра е на революционера и публицист [[Лазар Симидчиев]].<ref>[http://strela.net/kondov/Kondov.htm Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун]</ref> Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.]</ref>, след което заминава за [[Куманово]] и там става учителка в българско [[Българска екзархия|екзархийско]] училище, където основава женско дружество. Омъжва се за [[Авксенти Георгиев]] - син на богат и влиятелен българин от града.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в [[Щип]] се среща с [[Даме Груев]].
Когато [[сърбомани|сърбоманите]] в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в
===Спомен===
| |||