Таен централен български комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
На 10 срещу [[11 юни]] [[1866]] година в Букурещ е извършен преврат и княз [[Александру Йоан Куза|Йоан Александър Куза]] е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през [[1858]] обединение на [[Влашко]] и [[Молдова]]. Турция настоява за резделяне на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.<ref name="христо македонски">[http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877)]</ref>
 
Новото румънскоторумънско правителство търси подкрепата на революционно настроената българска [[емиграция]]. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия против [[Османската империя]], подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“, а през декември 1866 е основан '''Таен централен български комитет'''. За ръководител на комитета е избран [[Иван Касабов]]<ref name="христо македонски"/>. Крайната цел на комитета е възстановяването на българската държавност, като допускат тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В устава и програмата се предвижда изграждането на комитетска мрежа на територията на [[Румъния]], [[Сърбия]], Южна [[Русия]] и [[България]]. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство.
 
След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението и ТЦБК продължава дейността си, като самостоятелна организация. В него се оформят две крила – умерено ([[Пандели Кисимов]], [[Иван Грудов]], [[Иван Адженов]]) и радикално ([[Иван Касабов]], [[Киряк Цанков]])<ref>[http://historyexam.hit.bg/21.htm Начало на организирано националноосвободително движение]</ref>.