Ню Йорк Таймс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+картинка
м →‎Прекалено ляв: колу-м-нист
Ред 70:
==Обвинения в пристрастност==
===Прекалено ляв===
Някои читатели на Таймс са убедени, че новините, които се представят от вестника имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство” на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А.О.Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумистаколумниста Франк Рич често атакува дясно консервативната общност.
 
В секцията на редовните колумистиколумнисти, която се списва при широка независимост от останалото съдържание на вестника и съдържанието ѝ е много рядко подлагано на редакторска намеса, са представени широка палитра от възгледи. Според някои тази смесица от възгледи не е балансирана и липсата на този баланс демонстрира левите пристрастия на вестника. Към [[2005]] г. списъка на редовните колумистиколумнисти е следния – в ляво Морийн Доуд, [[Пол Кругман]] и Боб Хърбът, Николъс Кристоф в ляво – център, Томас Фридман в центъра, Дейвид Брукс и Джон Тирни в дясно. Все пак да се определи позицията на колумистаколумниста в относително едноизмерната американска политическа действителност е доста трудно и определено не отразява пълнотата на неговите възгледи. Например Морийн Доуд е отявлен критик на президента Бил Клинтън, Кругман /икономист по професия/ поддържаше центристки възгледи, но впоследствие почна да критикува администрацията на Джордж У. Буш, а либертианско–консервативниялибертарианско–консервативният колумистколумнист Уилям Сайфър насочи своите критики към Пейтриът[[Патриотичен Актакт|Патриотичния (Patriot Act)акт]].
 
Рикардо Пуглиси от [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по Икономикаикономика]] (London School of Economics) представи изследване, което имаше зана тема избора на колумистиколумнисти на Ню Йорк Таймс за периода [[1946]] г. до [[1994]] г., което носи заглавието „Да бъдеш Ню Йорк Таймс: Политическото поведение на един вестник”. Неговите изводи са, че Таймс изразява пристрастия към Демократическата партия и има някои контролни функции. Например по време на предизборните кампании за президент, вестникът систематично отделя повече внимание на теми, които са типични за Демократическата партия – гражданските права, здравеопазване, синдикализъм, осигурителна система, но според изследването това става, според изследването, само когато действащиядействащият президент е републиканец.
 
Като допълнение може да се каже, че редакционната страница на Таймс не е подкрепяла официално претендент за президент от Републиканската партия от [[1956]] г. (тогава Дуайт Д. Айзенхауер).
 
===Прекалено консервативен===