Международна организация на труда: Разлика между версии

В своята работа МОТ използва различни методи и форми. От тях се отделят четири основни: 1) Развитие на социалното партьорство намежду правителството, работниците и работодателите(трипартизъм) 2) Разработване и приемане на международни трудови стандарти: конвенции и препоръки за тяхното използване 3) Подпомагане на страните в решаването на социално-трудовите проблеми.; Вв МОТ това се нарича техническо сътрудничество. 4) Научни изследвания, анализи, както и публикации по социално-трудовите проблеми.

Трипартизъм-основнияТрипартизмът е основният метод на работа на МОТ, с което МОТ се отличава от другите международни организации. Решенията на всички социално-трудови проблеми могат да бъдат считанисмятани за приети само със съвместното участие и действие на правителството, на работниците и работодателите.

Членството на [[България]] в МОТ е от 6 декември 1920 г. Министърът на труда и социалната политика представлява правителството в Международната организация на труда и нейните ръководни органи. През месец юни 2002 г. България е избрана за титулярен член на Административния съвет за следващите три години.

България е сред държавите в първата десяткадесетка, които са ратифицирали най-много конвенции от МОТ. Броят на ратифицираните от България ратификации на международни трудови конвенции е 84, от всички 184 конвенции приети до 2002.

През 2002 г. по време на Международната конференция на труда е подписана програма за сътрудничество между [[България]] и МОТ за 2002-2003, в която е планирано сътрудничество в следните основни сфериобласти:

България участва и в най-мащабната програма за техническо сътрудничество в рамките на МОТ - Международна програма за елиминиране на детския труд (IPEC). По линия на тази програма бяха осъществени две консултационни мисии. Екип социолози извърши качествено изследване върху размера, териториалното разпределение и характеристиките на детския труд и подготви Национален доклад за детския труд. В рамките на специално организиран с финансовата подкрепа на ИПЕК семинар, докладътбеше представен идоклад, който беше обсъден с всички заинтересовани държави, специални партньори на [[НПО]], занимаващи се с проблемите на децата. Констатацията, че проблемапроблемът с децата в България не стои с такава острота така както в някои други държави, не трябва да ни успокоява. През месец август 2002 г. е приет Национален план за действие за премахване на най-тежките форми на детски труд.

В средата на 2001 г. стартира 3-годишен проект "Насърчаване за Декларацията на принципите и фундаменталните права при работа" за България и [[Румъния]]. Проектът има за цел да укрепи съответните организации на работниците и работодателите при огледа и осъвременяването на действащото законодателство в областта на свободата на сдружаване и колективното договаряне.

Предвижда се нов съвместен проект на ПРООН/МОТ за Централна и [[Източна Европа]], който ще се провежда в Братислава, имащ за цел да се получи по-ясна представа за ситуациятаположението в областта на заетостта. България бе подпомогната от МОТ в изграждането на капацитет МТСП с оглед предприемането на мерки за решаване на проблемите, свързани с младежката безработица. В тази връзка МТСП стартира проект "Повишаване на пригодността за заетост и насърчаване на предприемачеството на младежите", съставен от два модула - "Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация" и "Насърчаване на предприемачеството на младежи".

Продължен е и дългосрочендългосрочният проект на МОТ на тема "Обучение за интегрирана инспекция по труда" , финансиран от правителството на [[ФРГ]].

Новата правителствена политика вече е насочена не толкова към ратифициране на нови конвенции, а в по-голяма степен към стриктнострого прилагане на влезлите в сила в България, както чрез усъвършенстване на националното законодателство , така и на практика.