Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
 
==Биография==
РоденАтанас Узунов е роден през 1851 г. в [[град Одрин]]. вСемейството семействотое на чорбаджикопривщенския чорбаджия [[Цвятко Узунов]] от Копривщица. Брат е на [[Анастасия Желязкова]]. През 1856 г. семействотоСемейството му се преселва в [[Цариград]], където(1856) до 1865 г. тойи учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] (1865-1871).
 
ВръщаЗавръща се в България ви 1872работи година и ставакато учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]], ставаи ръководител наръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. Заи дейносттаръководител му по това време пишатна [[Стоян ЗаимовВРО]],. [[МинчоПсевдонимите Кънчев]],му [[Захариса Стоянов]]''Цвятко иКрадлеков, други.Дългия, ПрезИван 1873 г.Конокрадев, следБуюклю покушениетокара над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 г. за кратко е учител в тамошното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през ЕрусалимМустафа, ЯфаГеорги и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия)Аргидиадис''.
 
За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени (1873). Учител в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия).
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител в [[Лозенград ]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). През 1880 г. пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
 
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград.
 
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], окръженОкръжен управител в [[Лозенград ]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). ПрезПътува 1880до г. пътува доград Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал (1880).
 
Привърженик на [[Либералната партия]]. Народен представител (1886-1887).
 
Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспекторИнспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906).
 
Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и други.
 
==Съчинения==
* ''Цвятко войвода''. Драма в три действия от А. Ц. Узунов., Букурещ, 1876.
* Узунов, А., ''Добър хайдутин!'' Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени)., София, 1880.
 
==Литература==
* Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова ; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
* Димитрова, ЕленаЕ., Заместникът на Левски. [Атанас Узунов]., София : ОФ, 1987.
 
{{DEFAULTSORT:Узунов, Атанас}}