Таньо Стоянов: Разлика между версии

Таньо Стоянов е роден в [[Сливен]] през [[1846]] година. Учи в родния си град и след това става джелепин — занимава се с търговия с добитък. Привлечен към революционното движение от [[Васил Левски]], в 1871 година Стоянов става един от основателите на сливенския комитет на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]. Левски го определя за Апостол в [[Търговище|Ескиджумайско]], [[Омуртаг|Османпазарско]], [[Котел|Котленско]] и [[Добрич|Хаджиоглупазарджишко]] и го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г. Таньо Стоянов се заема с дейността на куриер, но скоро е заловен от [[Османска империя|османските]] власти, откаран в [[Цариград]] и през септември [[1872]] година и е осъден на доживотно заточение в [[Диарбекир]], [[Кюрдистан]]. През февруари [[1875]] година, заедно със зет си - комитата Георги Гиндев от Сливен, бягат от Диарбекир. Таньо Стоянов успява да стигне до [[Румъния]], като се установява в [[Браила]].▼

През август 1875 г. е извикан в Букурещ и е определен за апостол в Сливенско. Преминава в Османската империя и във Варна получава инструкции от дошлия от Цариград [[Иваница Данчев]], среща се в [[Аккадънлар]] с [[поп Харитон]] и [[Стоил войвода]] и през Тутраканско се прехвърлят в Олтеница, където се срещат с [[Панайот Хитов]]. Заминава за [[Турну-Мъгуреле]], където след като [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевският революционен комитет]] взима решение за въстание Таньо Стоянов сам организира чета от 26 души. Преминаване на четата на Таньо войвода е съгласувано с това на четата на [[Христо Ботев]]. По съвет на [[Христо Ботев]] и [[Никола Обретенов]] Таньо Стоянов се насочва към [[Олтеница]], за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.▼

На 16 срещу [[17 май]] [[1876]] година четата на Таньо Стоянов тръгва от [[Олтеница]], минава [[Дунава]], слиза при село Косуй Българ (днес [[Пожарево (Област Силистра)|Пожарево]]), [[Тутракан]]ско, и тръгва на юг към [[Стара планина]] с цел да се подпомогне въстанието във Втори [[Сливенски революционен окръг]]. Четата на [[Христо Ботев]] минава Дунава при [[Козлудуй]] на обяд на същия [[17 май]]. Пътят на четата на Таньо войвода минава през [[Делиорман]]а покрай преобладаващо турски села и тя скоро е открита и след нея тръгват потери. Четата води три последователни сражения – при село Спахлар (днес [[Ломци]]), на хълма Припека при село Аязлар (днес [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]]) и последното на [[27 май]] [[1876]] г. на Керчан баир при село Араплар (днес село [[Априлово (Област Търговище)|Априлово]]), в което четата е разбита и Таньо войвода загива. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите им за сплашване на местното българско население.▼

От [[1985]] година всяка година от 30 май до 2 юни се организира четиридневен поход „По стъпките на Таньо войвода“.▼