Разлика между версии на „Метеорит“

м
редакция без резюме
м (Bot: Migrating 68 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q60186 (translate me))
м
'''Метеоритът''' (в българския народен език се срещат словосъчетанията '''"огнебесгур"''' — от огнена + небесна + сгур —, '''"божа сгур"''', '''"божа огнесгур"''', '''"небесна шлака"''' и др.) е твърдо [[метеорно тяло]] с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга [[планета]] или [[Естествен спътник|спътник]]). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно [[силиций]], [[алуминий]], [[желязо]], [[калций]] и [[кислород]]. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната [[атмосфера]] тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
 
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни итела, които падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си впрез земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещосветещ движещодвижещ се тялообект с видимо по-големи размери&nbsp;— това явление в астрономията се нарича '''болид'''. ТоТова явление може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със силен звук (гръм). Интересен е фактът, че понякога нощем [[болид]]ът осветяваможе да освети местности с километри наоколо. От [[съпротивление]]то на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата [[кинетична енергия]] преминава в топлинна и светлинна. В резултатарезултат на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчицичастици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане си метеорите образуват вдлъбнативдлъбнатини (кратери), размерите и формата на които зависят от [[маса]]та и [[скорост]]та на метеоритите.
 
Най-големият метеорит, '''Хоба''' (назоваваназован се напо местността, в която е бил намерен) югозападна [[Африка]] през [[1920]] г., е железен и масата му е около 60 тона, а обемът ок. 9 m<sup>3</sup>. Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат на земята много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотинняколкостотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са основно следните 8 елемента: [[никел]], [[магнезий]], желязо, силиций, [[сяра]], алуминий, калций и кислород. ИмаСъдържат и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни [[минерал]]и, повечето от които ги има и на Земята, но понякога се срещат и метеорити с неизвестни за науката минерали.
 
Известни от историята са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известниизвестните случаи на падане на метеорити в по-новатаново историявреме са падането на [[Тунгуския метеорит]] през 1908 година. и на [[Сихоте-алинския метеорит]] през 1947 година. От вториявторият са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг. Най-разрушителното метеоритно явление в последно време е [[Челябински метеоритен взрив|Челябинският метеоритен взрив]] през 2013 година, който нанася поражения на над 3000 сгради в Челябинска област в Русия, и ранява над 1200 души.
 
== Вижте също ==
207

редакции