Разлика между версии на „Буйново (област Смолян)“

Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от [[траки]]те от края на [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (1000 години пр. н. е.). В землището на селото са намерени монети, керамика и сечива от този период.
 
[[Файл:Buinovo.jpg|мини|дясо|250п|Поглед към село Буйново.]]Основният поминък на населението до 1912 година е овцевъдството и с съпровождащите го занаяти - мандражийствомандраджийство, абажийствоабаджийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените ''кехаи'' - собственици на хиляди глави овце. Все още се разказват легендите за Кабаците - собственици на 13 000 овце и Коджахалил - собственик на 11 000 овце. Най-големият празник на селото през този период е ''Предой'' - на този пролетен ден селото посрещало стадата си, които се завръщали от [[Беломорие]]то, и отбивали агнетата от майките. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Голяма гордост за кехаите били чановете (звънците) на стадата им. Всяко стадо се отличавало със звуковата си гама. През този период от време основният икономически живот на селото се е движел от кехаите. В културно и религиозно отношение селото се е развивало в крак с времето и естествено е било село с триста къщи да има и училище, като е имало два [[мектеб]]а - един за момчета и един за момичета.
За хода на завладяването на [[Родопи]]те от [[османци]]те няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полу-митичните имена на [[Мехмед Синап]] и други. След османското нашествие в землището на селото се преселват [[юруци]] — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното [[помаци|помашко]] население.
 
През 1912 година, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], населението бяга на юг отвъд пределите на България. След прекратяването на войната населението се връща обратно. Но тъй като селото е било голямо, новата им държава посреща буйновци с нови и чужди управници, кмет, горски.
Според [[Стефан Захариев]] към 1850 година село Буйново (''Наипли'') има 100 къщи и 350 жители-[[помаци]].<ref>{{cite book
| last = Райчевски
| first = Стоян
| title = Българите мохамедани
| origyear = 1998
| edition = второ издание
| year = 2004
| publisher = Български бестселър - Национален музей на българската книга и полиграфия
| location = София
| pages = 92
| isbn = 954-9308-51-0
}}</ref> Населението на Буйново през годините 1926, 1934, 1946 и 1956 било съответно 314, 353, 467 и 416 души.<ref name="primovski" /> В документ от главното мюфтийство в [[Истанбул]], изброяващ [[вакъф]]ите в [[Княжество България]], допринасяли в полза на [[ислям]]ските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Буйново (''Ayvaplı'').<ref>{{cite book
| last = Radushev
| first = Evgeni
| coauthors = Ivanova, Svetlana; Kovachev, Rumen
| title = Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers
| url = http://www.imir-bg.org/imir/books/Inventory_Waqf_(orig).pdf
| format = PDF
| accessdate = 2009-03-16
| year = 2003
| publisher = IMIR
| location = Sofia
| isbn = 954-8872-50-1
| pages = 202
}}</ref>
 
Въстанието е потушено, а НаиплиБуйново повторно опожарено заедно с околните села.<ref>{{cite book
От 1878 до 1886 година селото влиза в пределите на [[Тъмръшката република]] и през този период е едно от най-големите селища в региона с над 300 къщи. От 1886 до 1912 година селото отново попада в [[Османска империя|Османската империя]]. През 1913 година влиза в [[Гюмюрджинска република|Гюмюрджинската република]], а по-късно същата година попада в [[България]].
 
От Буйново се образуват селата [[Змейца]] и [[Чала]]. Преданията разказват, че селото е основано от преселници-[[помаци]] от [[Кавала (ном)|Кавалско]].<ref name="primovski">{{cite journal
| last = Примовски
| first = Анастас
| year = 1973
| title = Книга LIV: Бит и култура на родопските българи
| journal = Сборник за народни умотворения и народопис
| pages = 152-153
}}</ref> В Кавалско действително има село на име ''[[Наипли]]'' (''Ναϊπλή''), чието име е сменено на ''Полинерон'' (''Πολύνερον'') през 1928 година.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> След събитията от [[Батак]] буйновци отглеждат баташки сирачета и при пълнолетие ги връщат на техните роднини непокътнати.
 
[[Файл:Buinovo.jpg|мини|дясо|250п|Поглед към село Буйново.]]Основният поминък на населението до 1912 година е овцевъдството и с съпровождащите го занаяти - мандражийство, абажийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените ''кехаи'' - собственици на хиляди глави овце. Все още се разказват легендите за Кабаците - собственици на 13 000 овце и Коджахалил - собственик на 11 000 овце. Най-големият празник на селото през този период е ''Предой'' - на този пролетен ден селото посрещало стадата си, които се завръщали от [[Беломорие]]то, и отбивали агнетата от майките. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Голяма гордост за кехаите били чановете (звънците) на стадата им. Всяко стадо се отличавало със звуковата си гама. През този период от време основният икономически живот на селото се е движел от кехаите. В културно и религиозно отношение селото се е развивало в крак с времето и естествено е било село с триста къщи да има и училище, като е имало два [[мектеб]]а - един за момчета и един за момичета.
 
През 1912 година, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], населението бяга на юг отвъд пределите на България. След прекратяването на войната населението се връща обратно. Но тъй като селото е било голямо, новата им държава посреща буйновци с нови и чужди управници, кмет, горски, и двама православни свещеника - попове, с мисия от православната църква да покръстят помаците. Първоначално сред по-бедното население поповете успяват да пожънат известен успех, но при смъртта и погребението на майката на двамата братя-кехаи, Кабаците, удрят на камък. Помолени от двамата братя да не се месят в погребението на майка им, поповете отказват и се подиграват на погребението, като вместо да си пеят погребалната молитва, те пеели „ни в наще, ни във ваще“. Двамата братя не могли да преживеят тази гавра с тленните останки на майка им и на 40-я ден в днешната местност Попини лъки, тогава тя била част от Долна тютюница, поканват поповете да правят 40 дневен помен според християнската религия, а не 52 дневен помен, както е по мюсюлманската. Пияните попове се отзовават на поканата и отиват, но братята хващат поповете и ги впрягат в хомота на ралото, като ги заставят да орат, след което ги убиват. Примерът бил верижно последван и от другите села в [[Девин]]ско, като така е положено началото на един от първите бунтове в новата държава.
 
Въстанието е потушено, а Наипли повторно опожарено заедно с околните села.<ref>{{cite book
| last = Елдъров
| first = Светлозар
 
От вдовици и сираци селото отново се възстановява. През 1928 година се открива и първото българско училище.
 
През 1933 година жителите на село Буйново вземат участие в „[[Дьовленската случка]]“, като се опитват масово да се изселят в [[Турция]], бягайки през [[Гърция]] заедно с жителите на още няколко села от [[Девин]]ско. В крайна сметка опитът за бягство е разкрит и от Буйново успява да избяга само организаторът Асан Карахалилов - Калото.<ref>{{cite book
| last = Арденски
| first = Владимир
| title = Загаснали огнища
| origyear = 2005
| publisher = Ваньо Недков
| location = София
| pages = 134-140
| isbn = 954-8176-96-3
}}</ref>
 
През август 1934 година Неапли е преименувано на Буйново.<ref>Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 49.</ref>
 
От 1949 до 1956 социалистическата власт напълно репресира и разселва селото из цялата страна. През 1956 голяма част от жителите му се завръщат, но тези, които били изселени във [[Велико Търново|Великотърновските]] села си остават там завинаги. През 1959 се провежда колективизацията която трае до 1992 година.
 
По време на социализма държавата като инвеститор построява много неща и селото придобива облик и форма, изграждат се кооперативна фурна, нова училищна сграда, нова административна сграда с читалище, кметство, ритуална зала, тъкачен цех, нова търговска сграда, механичен цех и други. Но за съжаление така нареченият „преход“ не успя да запази нищо, всичко фалира и се разграбва, а младото население емигрира по света.
 
Религии-Ислям.
 
== Обществени институции ==
Анонимен потребител