Генадий Велешки: Разлика между версии

[[Файл:Genadii Veleshki funeral.jpg|ляво|мини|300п|Опелото на Генадий Велешки]]

Роден е със светското име '''Георги Димитров''' в село [[Подкожани]], разположено в планината [[Мокра (планина)|Мокра]], недалеко от [[Поградец]], тогава в Османската империя, днес в [[Албания]], и вероятно е от [[албанци|албански]] произход. Татко му [[Димитър Мокрянин]] става учител в [[охрид]]ското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в [[Метеора]], [[Тесалия]], където пребивава няколко години.<ref>

 

Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на [[Великденска акция|великденската служба]] отхвърлят името на гръцкия патриарх. Въпреки това в 1864 година е ръкоположен за [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски митрополит]] на [[Цариградската патриаршия]]. След обнародването на фермана за създаването на [[Българската екзархия]] от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на [[Повардарска епархия|Велешка епархия]]. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и [[Велешка българска община|общината]] зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.125-126.</ref> Оттегля се в [[Битоля]], където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.170.</ref>