Маниеризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни |
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
||
Ред 1:
'''Маниеризмът''' е период в историята на [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]]. Развива се около 1520г. като продължение на [[Ренесанс#Зрял Ренесанс|Зрелия Ренесанс]]. Продължава до около 1580г. в Италия, когато [[Барок]]ът започва да го измества, но [[Северен маниеризъм|Северният маниеризъм]] се задържа до началото на 17-ти век.
Стилистиката на Маниеризма обхваща различни подходи повлияни от и в отговор на хармоничните идеали, свързвани с художници като [[Леонардо да Винчи]], [[Рафаел]] и ранния [[Микеланджело]]. Докато Зрелият Ренесанс изучава хармоничните идеали, Маниеризмът отива крачка напред. Той се отличава с интелектуалната си изтънченост, както и с изкуствените (като противовес на естествените) качества. Маниеризмът фаворизира композиционното напрежение и нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис. Маниеризмът в литературата и музиката се отличава с богатия си стил и интелектуалната си изтънченост.
Дефиницията на Маниеризма и вътрешната му периодизация продължават да се предмет на спорове сред историците. Някои учени включват в него някои ранни модерни форми в литературата (особено в поезията) и музиката от 16-ти и 17-ти век. Терминът се използва и за някои късни [[готика|готически]] художници, работещи в северна Европа между 1500 и 1530г., особено [[Антверпенски маниеризъм|Антверпенските маниеристи]] - независима от италианското движение група. Маниеризмът се използва по аналогия и за [[Класически латински език|Сребърния век на латинската литература]].
== Номенклатура ==
[[File:Laocoon Pio-Clementino Inv1059-1064-1067.jpg|thumb|230px|Маниеристите се възхищавали изключително много на древногръцката статуя на [[Лаокоон]] (римско копие), преоткрита през 1507; днес във Ватикана.]]
Думата "маниеризъм" произлиза от италианското ''maniera'', която означава "стил" или "маниер". ''Maniera'' може да означава както определен тип стил (красив стил, абразивен стил), така и абсолютна стойност, която няма нужда от квалификация (някой "има стил"). Във второто издание на "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" (1568) [[Джорджо Вазари]] използва ''maniera'' в три различни контекста: когато обсъжда маниера, метода на даден художник; когато описва личен или групов стил, като например при термина ''maniera greca'', с който означава византийския стил или ''maniera'' на Микеланджело; и когато дава положителна оценка на дадени артистични качества. Вазари също е маниерист и описва периода, в който работи, като ''la maniera moderna'' или "модерен стил". Джеймс Мироло описва как поетите ''bella maniera'' се опитват да надмогнат виртуозността в сонетите на Петрарка. Тази употреба на ''bella maniera'' предполага, че артистите вдъхновени по този начин се опитват да копират и подобрят предшествениците си, а не да се конфронтират с тях директно. На кратко, ''bella maniera'' използва най-доброто от различен брой материали и ги синтезира в нещо ново.
Като стилистичен етикет Маниеризмът е труден за дефиниция. Използван е от [[Якоб Буркхарт]] и популяризиран от немските историци на изкуството от началото на 20-ти век, за да категоризират на пръв поглед некатегоризуемото изкуство в Италия през 16-ти век - изкуство, което вече не се задоволява с хармонията и рационалния подход на Зрелия Ренесанс. "Зрял Ренесанс" се използва за период, отличаващ се с хармонията си, величествеността си и възраждането на класическата античност. През 16-ти век "Маниеризъм" се използва за социалното поведение и за да предаде изискани виртуозни качества или определена техника. Въпреки това, за по-късните писатели, като Жан Пиетро Белори (17-ти век), ''la maniera'' е пренебрежителен термин, използван за упадъка на изкуството след Рафаел, особено за 30-те и 40-те години на 16-ти век. От края на 19-ти век насам, историците използват термина, за да опишат изкуството от периода следващо ренесансовия класицизъм и предшестващо Барока.
Все още обаче историците са на различни мнение за това дали Маниеризмът е стил, движение или период; въпреки че терминът е все още спорен, той масово се използва за означаване на европейското изкуство и култура от 16-ти век.
== Произход и развитие ==
[[File:Dividing water from Heaven.jpg|thumb|230px|Игнуди от тавана на Сикстинската капела.]]
[[File:Michelangelo the libyan.jpg|thumb|230px|Сибила Либийска от тавана на Сикстинската капела.]]
В края на Зрелия Ренесанс младите артисти изживяват криза. Изглеждало, че всичко, което може да бъде постигнато е вече сторено. Няма повече трудности, технически или други, които да бъдат преодолявани. Детайлното познаване на анатомията, светлината, физиономията и начина по който хората отразяват емоции с лицето и жестовете сти, новаторското използване на хора в образни композиции, употребата на тънки разлики в тона, всичко това е вече почти перфектно. Младите артисти имат нужда от нова цел и търсят нови подходи. В този момент започва да се развива Маниеризмът. В зависимост от това на кои източни се позоваваме, Маниеризмът се заражда между 1510 и 1520 във Флоренция или Рим или в двата града едновременно.
=== Корени и ролеви модели ===
Периодът е описван като "'''естествено продължение'''" на изкуството на [[Андреа дел Сарто]], Микеланджело и Рафаел. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават съвременниците му е неговото ''terribilità'', чувството, вдъхващо страхопочитание и величественост. Заради това стилът на Микеланджело е изучаван от останалите художници, които го копират (копирането на утвърдени платна е обичайния начин за обучение на начинаещите художници). [[Таван на Сикстинската капела|Таванът на Сикстинската капела]] осигурява безброй примери, които художниците да следват и по-конкретно игнудите и [[Сибила Либийска]], [[вестибюл]]ът на [[библиотека Лауренциана]], фигурите в гробниците на [[Медичи]]те и най-вече в "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]". Късният Микеланджело е този на големите ролеви модели на Маниеризма. Това забелязва и самият той и може би дори го дразни понякога. Младите художници започват да нахлуват в дома на Микеланджело и крадат рисунките му. На едно място в "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти", Вазари отбелязва, че Микеланджело казал веднъж: "Следващите не могат никога да задминат тези които следват".
{{commonscat|Manneristic paintings|Маниеризъм}}
{{Направления в западното изкуство}}
| |||