Разлика между версии на „Захароза“

м
редакция без резюме
м
 
[[File:Sucrose.gif|thumb|Модел на захароза]]
'''Захарозата''', известна още като '''сукроза''' ({{lang-la|saccharum commune}}) е най-разпространената форма на рафинираната [[захар]], наричана още бяла захар или трапез­на захар. Опростеното химично наименование на захарозата е 1-α-глюкозидоглюкопираноза-2-β-фруктофураноза.
 
Със същия молекулен състав като захарозата С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> са известни и други [[дизахарид]]и като [[малтоза]], [[лактоза]] и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.
От тук може да се направи извода, че молекулата на захарозата може да се разгледа като получена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза, свързани чрез отделяне на молекула вода между тях.
 
Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на [[ензим]]а инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което понякога се използва като заместител на пчелния мед, който есъдържа естествена инвертна захар.
 
Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)<sub>2</sub>) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли.
6

редакции